Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Ипочудовищата ли?
— Ипотеки — каза Изабел. — И овърдрафт. Мисля, че трябва да му се обясни.
— Той каза ипочудовища — не отстъпваше Лоран. — Много добре го чух! А сега твърди, че това били само пари, които сме нямали!
Госпожа Сесил въздъхна.
— Ей сега ще ти обясня, миличък. Или по-добре Бертран да ти обясни. Той учеше на смятане и майка ти, и леля ти, и вуйчо ти, с яйца, ябълки и праскови. — Тя се усмихна на Изабел. — Не че това помагаше кой знае колко! Ще ви оставим за малко сама, госпожо, да се освежите и да си разопаковате багажа. Лоран ще ви доведе, когато стане време за вечеря.
— Вие наистина сте страшно мила. Съзнавам колко много ви затруднявам. Но по някакви причини не искам в никакъв случай да наемам стая при Жур. — Тук тя преглътна, защото внезапно осъзна, че главната причина имаше омайни зелени очи и неописуемо еротично излъчване.
Госпожа Сесил се усмихна още по-сърдечно.
— Тук определено ще ви бъде добре. Още повече, че вятърът няма да ни безпокои една седмица.
„Да, помисли си Изабел. Вятърът и Фритьоф.“
Четвърта глава
— Ами тогава го направете бързо и безболезнено. — Гласът от другата страна на линията звучеше грубо и по тази причина — безкрайно чуждо.
— Чичо Лудвиг? Това ти ли си? — смая се Изабел.
— О! — Малка пауза. — Здравей, ангелчето ми. Очаквах друго обаждане.
— Кого си очаквал и какво ти е направил той?
— Още нищо. — Чичото въздъхна толкова тежко, че Изабел сериозно се притесни. В дъното се чу гласът на леля Полет.
— Това той ли е?
— Не, детето е.
— Изабел? Нали няма да… Ти ми обеща, Луи! Дай ми веднага слушалката, лошо старче. — Вероятно последва някакво боричкане, а после Изабел чу свежия младежки глас на леля си: — Изабел, миличка, ти ли си?
— Да. Но какво става с вас?
— Нищо, детето ми, тук всичко е съвсем наред, защо? — Леля Полет както винаги звучеше ведро и спокойно.
— Защо чичо Лудвиг ме нахока за поздрав и каза, че трябва да го направя бързо и безболезнено. За кого ме помисли той?
— А, това ли! Познаваш чичо си, пак някоя глупост.
— Глупост ли?
— Какви ги говориш, Полет? — запротестира в дъното чичо Лудвиг. — Какво ще си помисли детето за мен?
— Обзаложил се е — продължи невъзмутимо леля Полет, — заложи куп пари за този тъп пилот от Формула едно.
— Сега пък Формула едно — каза чичо Лудвиг в дъното. — Пу! Сякаш си нямам по-важна работа!
Изабел се опита да подреди пъзела.
— И сега очаква обаждане от приемателя си?
— Приемател ли?
— Човекът, който записва облозите.
— О, да, разбира се, това е. Ето защо е толкова кисел. Но стига толкова за глупавия ти чичо. Ти как си, миличка? Къде си?
— В една прасковена плантация недалеч от Систерон. На Дюранс. Тук е фантастично. — Тя възторжено описа на леля си гледката от прозореца.
— Също като в рая.
— Това е самият рай. От два дни е слънчево, на обяд температурата достига четирийсет градуса, истинско лято. А хората, при които живея, са възхитителни. Отглеждат праскови, най-добрите в цяла Франция. Така казват. Майката е някъде на твоите години, около шейсетте, и също като теб прекрасна. Ще се сприятелите, и тя има твоето чувство за хумор. Синът й Корин стопанисва имението, дъщеря й Матилд работи като готвачка в един звезден ресторант, така че храната тук е чудесна. Макар да не дават стаи под наем, третират ме като скъп гост. Сутрин и вечер се храня със семейството. Има едно очарователно момченце, дете на третата дъщеря, която обаче не живее тук, една много стара, съвсем превъртяла дама, която вечер свалят по стълбата на носилка, и едно семейство, мъж и жена, които вършат всякаква работа и непрекъснато се карат, по-зле са и от вас с чичо Лудвиг. О, лельо Полет, тук навсякъде има лавандула, маслинови дървета и, разбира се, цъфтящи праскови. Постоянно ми разпъват шезлонги, всеки си знае по някое хубаво местенце, но от толкова красота, мен изобщо не ме свърта на едно място. Часове наред кръстосвам местността. Понякога ми се вижда невероятно, че само преди четири дни стоях на ледения вятър в Хамбург!
— Вчера тук дори валя сняг — каза леля Полет. — Нашата магнолия съвсем измръзна. Жалка картинка. И аз на твое място бих се радвала, че не съм тук. Ти си си взела — как да се изразя? — почивка от всичко тук.
— Да.
— Заслужи си тази почивка, това казах на твоя… Фритьоф. Онзи ден той се обади и рече, че според него ние сме отговорни за твоето бягство. Твърди, че това е твоят начин да избягаш от всеки проблем, и за това сме виновни ние.