Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— В такъв случай ще трябва да си разделим печалбата с госпожицата — отвърна Корин. — Идеята за легло под открито небе е била нейна. Лоран е виждал нещата при паяците и плъховете в лятната вила.
— Това е разкошна къща — увери Изабел. — Ако някога я ремонтирате, веднага ще я наема. Но сега по-добре да отида при… как се казваха хората? Жур? Те дават стая в един стар хамбар. Само малко ме е страх от кучето им. За жалост обичало да хапе.
— О, не вярвам. Ако някой хапе там, то това е единствено старият Жур — каза Корин, но Мадлен го прекъсна:
— Щом е така, защо не останете в „Ринкинкин“? Няма кучета. Тук се отглеждат кокошки. — Тя се изкиска. — И собственикът на къщата хапе само при пълнолуние, нали, Корин?
— Както казах, изкушавам се, но предпочитам да имам течаща вода и покрив без течове — обясни Изабел.
— Повярвайте ми, госпожо, не из целия „Ринкинкин“ има съборетини като тази къща — каза Мадлен. — Имотът е от седемнайсети век, първоначално е бил ловджийски замък на Луи Четиринайсети.
— Глупости — рече Корин. — Луи Четиринайсети никога не е идвал тук. Не е имало и никакъв дворец.
Мадден запази самообладание.
— Колко бихте платили за разкошна историческа стая с баня и изглед към Волон, госпожо? С включена закуска, разбира се.
Корин сбърчи чело:
— Мадлен, не знам какво…
— Шшт, остави на мен, Корин. Твоят племенник никак не бил глупав! Имате цяло свободно крило, което може да се даде под наем!
— То не е свободно, предвидено е за полските работници през лятото — каза Корин. — Тези стаи не стават за гости, това е хижа за настаняване на младежи.
— Да, но сега сме едва март. И щом госпожата е наела легло насред прасковите, сигурно не би отказала и квартира в младежка хижа със закуска, нали, госпожо?
— Ами… — Изабел се засмя. — Нямам представа какви са цените тук, но стая с изглед към реката ми звучи добре. Без куче. И без паяци.
— Това са доста мизерни стаи с легла на два етажа — възрази Корин. — За хората, които идват през лятото да помагат на полето, но не стават за…
— Къде остана твоята дарба да импровизираш, Корин? Можете да използвате например леглото на леля Жермен — предложи със смях Мадлен, а Изабел каза:
— Като дете обичах леглата на два етажа. Но само ако аз спя отгоре.
— Ами добре — съгласи се Корин и сви рамене. — Ако не ви хареса, винаги можете да се преместите при Жур. Съмнявам се обаче, че там ще ви предложат по-хубава закуска от нашата. — Той се засмя. — Сега и аз започнах като Лоран. Звуча така, сякаш ви навивам, но ние, Ле Бер, постоянно се опитваме да докажем, че сме по-добри от Жур.
— Не че съм го прочела в някой пътеводител, но провансалците ми изглеждат доста гостоприемни хора — каза мило Изабел.
— Особено Ле Бер. Едно време къщата преливаше от гости — обясни Мадлен и сега гласът й прозвуча изпълнен с копнеж. — Спомняш ли си, Корин? Майка ти изнасяше на терасата всички налични маси и правеше огромна трапеза. Чудя се откъде намираше такава километрична покривка!
— О, сигурно Луи Четиринайсети я е забравил тук — каза иронично Корин. — Госпожице, ако сте очарована от идеята да прекарате една нощ в прашно легло на два етажа, най-добре се качете в колата си и се върнете на междуселския път. Карайте нагоре още двеста метра, докато отдясно ви се появи входна алея, пазена от два каменни лъва. Портата най-вероятно е отворена, така че просто влезте с колата и паркирайте в двора. Ако извадите късмет, ще сме там преди вас и ще ви помогнем с багажа.
— Виж ти — рече Мадлен, докато с изящно движение се метна на седлото на белия кон. — Звучиш като истински хотелиер. Au revoir, madame11.
Корин също се метна на коня си.
— Внимавайте за дупките по пътя, госпожице.
— Да, ще се постарая. — Изабел се сниши на шофьорското място и затвори вратата. В огледалото за обратно виждане тя видя как двамата ездачи се отдалечават. Слънцето се беше скрило още повече зад хоризонта.
„Ринкинкин“ — изглеждаше още по-романтично, отколкото звучеше. Сградата от естествен камък беше на три етажа и имаше две двуетажни, пристроени под прав ъгъл крила, които заедно с централната сграда образуваха вътрешен двор. Подобната на портал двукрила порта на входната алея и тесните, високи прозорци правеха сградата елегантна въпреки разлатостта й, а капаците на прозорците с цвят на магарешки трън й придаваха провансалски стил.
11
Довиждане, госпожо (Фр.). — Бел.прев.