Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Тя научи за болестта на Катрин и подобно на всички останали, беше ужасена и поразена от бързия и мъчителен начин, по който беше умряла. Беше някаква особена форма на рак на кръвта, която почти не подлежеше на терапия. След смъртта на жена си Корин не пожела да остане в Париж. Както някога Мадлен бе избягала от Прованс, така и той избяга от столицата. Напусна работата си като партньор във фирмата на своя тъст, продаде парижкия си апартамент и вложи всичките пари в прасковената плантация на родителите си, която беше на прага на фалита и на път да бъде продадена.
Бяха изминали три години от смъртта на Катрин, а Корин продължаваше да се отдава с цялото си сърце и душа на стопанисването на „Ринкинкин“. Понякога на Мадлен й се струваше, че съвсем е забравил, че някога е бил прочут архитект.
Тя самата от една година живееше отново тук, в долината, просто се беше преситила от града и от своите редуващи се, неудовлетворителни афери. Баща й бавно остаряваше и се нуждаеше от нея. Мадлен можеше да работи като преводачка, където пожелае, а Клерисо, подобното на замък имение на баща й, беше разкошно място за живеене и не на последно място — намираше се близо до „Ринкинкин“. Двамата с Корин бяха възстановили приятелските си отношения.
Към днешна дата чувствата й към него бяха много подобни на чувствата й отпреди двайсет години. И както и тогава, не се осмеляваше да му ги разкрие. Може би трябваше да мине още време. През последните месеци Мадлен бе забелязала видима промяна у него. Той вече не говореше толкова често за Катрин, вместо това започна да разпитва за брака на Мадлен и причините за развода й. Връзката им била сложна, но много страстна и колкото повече Мадлен говореше за това, толкова повече се събуждаше интересът на Корин. Тя не можеше да го опише точно, но имаше рязка промяна в начина, по който общуваха помежду си. Сякаш изведнъж бяха открили, че той е мъж, а тя — жена.
Мадлен усещаше инстинктивно, че е назрял моментът да преразгледа отново връзката си — как иначе можеше да се нарече? Тя искаше най-после да му бъде нещо повече от добра приятелка.
Камелот галопираше по един завой и Мадлен трябваше да се наведе, за да не я шибне клонът на една върба, заметнат от кобилата.
Малко по-нататък Корин и неговият жребец се бяха заковали насред пътя. Мадлен едва спря навреме Камелот.
— Какво има? — попита задъхано тя и проследи втренчения поглед на Корин.
Стигнал и бяха до неговите питомци, беломесестите праскови на сорта „Перла в короната на Феърхейвън“, които той особено обичаше и за които се грижеше. Невероятният им вкус беше толкова известен на всички звездни готвачи в региона, че си ги поръчваха директно от Корин.
Мадлен вече си мислеше, че той е видял някакъв особено коварен вредител или гъбясване на дърветата — кошмарът на всеки овощар, — когато и тя забеляза причината за внезапното му спиране. Край прасковената горичка имаше едно легло от ковано желязо и, което беше още по-учудващо — на него лежеше момиче със сребристоруса коса, завито с памучно одеялце в нежнорозов цвят.
На светлината на залязващото слънце това беше невероятно пленителна, нереална картина.
— Спящата красавица в гората — промълви Мадлен.
— Направо не е за вярване, нали? — Корин се оглеждаше ядосано около себе си.
— Определено не е Снежанка, не е с черна като абаносово дърво коса — каза Мадлен. — Да не мислиш, че е мъртва? — За миг тя пропъди представата за страдаща от несподелена любов самоубийца, глътнала порядъчно количество приспивателни и намерила красиво място, на което да умре.
— Ако не е, ще бъде — изръмжа Корин. — Направо не е за вярване какво си позволяват тези туристи! — Той пусна коня и тръгна с гневни крачки към своеобразната спалня.
Едва сега Мадлен видя червеното пежо с немска регистрация, което стоеше паркирано пред порутената лятна вила и изясняваше защо Корин нито за миг не си е помислил, че заспалата е принцеса от приказките. Оттук един междуселски път излизаше на главния път и на този междуселски път именно за любопитните туристи беше поставена табела „Влизането забранено“. Постъпката на момичето беше доста дръзка. Може да беше една от онези пушещи хашиш откачалки, за които е обичайно да се мотаят из тези лагери за взаимопомощ в Луберон — набедени художници в търсене на себе си. Вероятно беше замаяна от марихуаната.