Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Но не визирах лично вас, говорех по принцип. Знаете ли, имам известен опит със задлъжнели хора. — Изабел си спомни за един куп клиенти, чиито разходи далеч надхвърляха приходите им. — Не можете да си представите колко много от тях карат порше.
Корин поклати глава, полуядосано, полуразвеселено.
— Престанете най-накрая с вашето порше, колата навън е на Мадлен и ви уверявам, че тя може да си го позволи от джобните си!
— О!
— Да, о! — изимитира я Корин.
Майка му въздъхна.
— Явно се познавате отдавна, вие двамата. Карате се така, сякаш сте женени от много време. — Тя нежно се усмихна. — При тези обстоятелства може би е по-добре да предложим на госпожата стая за гости в централното крило.
— Защо не направо половината от моето легло? — каза ядно Корин. — За твое сведение, мамо, запознах се с тази… дама преди по-малко от час. Спеше под „Перла в короната на Феърхейвън“. И то в леглото на леля Жермен.
— Наистина ли? — Госпожа Сесил вдигна едната си вежда. — Ама че необикновено запознанство!
— Нали — изръмжа Корин. — Твоят скъп внук дал под наем леглото на леля Жермен за петдесет франка за един следобед.
— Щях да й го дам и по-евтино — заоправдава се Лоран. — Тя сама предложи толкова!
— Всъщност той искаше да ми даде под наем лятната вила — намеси се Изабел. — Беше я обзавел прекрасно, но…
— Е, смятам, че с уплахата си сте заслужили по-добра квартира. — Госпожа Сесил се въздържа да довърши изречението, което несъмнено щеше отново да нарани чувствата на Лоран. — Ако тук се поразтреби малко, ще бъде много по-добре, отколкото при Жур. Само дето прозорецът е ужасно малък. Като бойница. Това е предимство само по средата на лятото. Но вие сигурно няма да останете чак дотогава, нали?
— Не, само една седмица — каза Изабел, поглеждайки крадешком към Корин. — Горе-долу.
— Значи е решено. — Госпожа Сесил сложи делово ръце на кръста и се огледа наоколо. — Най-добре това легло да се премести насам, за да се освободи повече място. Така не можеш дори да се обърнеш. Изобщо леглата на два етажа са непрактични, когато си на повече от единайсет години. Защо не донесете отново леглото на леля Жермен? Или сега сте го дали под наем на друг?
За учудване на Изабел, Корин избухна в смях.
— Аз ще се погрижа, мамо. И без това трябва да видя дали Мадлен е още тук. Всъщност цялата откачена идея беше нейна! — Той целуна в движение майка си по бузите и потупа Лоран по раменете. — Вие двамата можете да покажете на гостенката ни всичко. До скоро, госпожице, предполагам, ще се видим после на вечеря. — И преди Изабел да успее да отвърне нещо, той излезе.
— О, да, моля ви, направете ни това удоволствие — каза госпожа Сесил. — Има агнешко задушено, специалитет на дъщеря ми Матилд. Тя е готвачка в звезден ресторант. Наистина е добра. Именно на нея ресторантът дължи повечето си звезди.
— О, но… — Изабел се чувстваше длъжна да откаже, макар че й премаляваше от глад. — Ако ще се храня с вас, при, всички положения държа да си платя.
— О, може да се окаже доста скъпо! Когато Матилд готви своето агнешко задушено в ресторанта, гостът трябва да бръкне по-дълбоко в джоба си. Едно меню там струва до петстотин франка — но пък нашата Матилд работи за мизерна заплата! — Госпожа Сесил се засмя. — Днес обаче има само претоплено задушено, тъй като Матилд е на работа, и то е безплатно! Вие откъде сте, госпожо? Предполагам, че колата с немска регистрация е ваша?
— Да, от Хамбург съм.
— И сега сте тук съвсем сама на… почивка? — Директният поглед на госпожа Сесил — очите й бяха наситено зелени като на Корин и сякаш виждаха право в сърцето й — смути Изабел.
— Нещо такова.
— Нещо такова, хм — повтори госпожа Сесил.
— Исках да видя прасковените цветове — добави Изабел и смени темата: — Нали „Перла в короната“ са много специални праскови?
Госпожа Сесил кимна.
— „Перла в короната на Феърхейвън“, прасковите са скъпи като перли в корона. Но за съжаление много по-чувствителни. — Изабел усети, че се изчервява под изпитателния й поглед.
— Постъпили сте умно, като сте дошли толкова рано през годината — продължи госпожа Сесил. — Защо хората се скъсват да идват тук през юли и август, това така и не можах да си го обясня. Такава ужасна жега е тогава и такава ужасна навалица.
Лоран я дръпна за ръкава.
— Бабо, знаеш ли, че ипочудовищата не са никакви животни, независимо че ядат?
Госпожа Сесил погледна със сбърчено чело къдравата глава.