Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Изабел отвори уста, за да отговори, но мъжът я изпревари.
— Леглото? — повтори той на френски, обръщайки се към Мадлен. — Ако не ме лъже паметта, това е леглото на леля Жермен. Изхвърлихме го, когато пристигна болничното й легло. Знаеш го, един такъв високотехнологичен уред, който прави практически всичко — може да се вдига и спуска, да масажира, да люлее, да храни, да повива, да чете приказки, да пече хляб… Старото легло беше изнесено на двора. За мен е загадка как това лице се е сдобило с него!
— Наех го — обясни с достойнство Изабел. — Но времето, за което бе наето, приключва в тази минута, затова ще трябва да ви помоля да ме извините. Налага се да тръгвам.
— Наето ли? — извика жената.
— Вие говорите френски? — учуди се мъжът.
— Точно така — отвърна Изабел едновременно и на двата въпроса, сгъна одеялото си, взе си дамската чанта с вече спрелия да звъни телефон и се запъти към колата си. — Ако не ми вярвате, питайте сина си.
— Сина си ли? — повтори мъжът.
— Сина си Лоран — поясни Изабел. Кой знае колко други синове имат тези хора?
Мадлен избухна в смях.
— Не разбирам какво му е смешното тук — каза мъжът, но и той звучеше развеселено.
— Не можеш да отречеш, че е смешно, Корин — не спираше да се киска Мадлен.
Изабел метна чантата и одеялото на задната седалка в колата си и се присъедини към смеха.
— Всъщност той ми предложи да наема къщата. — Тя посочи с палец лятната вила. — Каза, че не трябва да се страхувам от паяците и че плъховете най-вероятно са само малки мишлета.
— Оххх. — Мадлен високо се изсмя. — Типично за Лоран.
— Беше сложил табела край пътя — продължи да разказва Изабел. — И беше така любезен да ме убеди, че къщата е много по-приятна от шумните стаи при Жур, където на всичкото отгоре има и куче, което хапе. И аз имам вина. Обясних, че се нуждая най-вече от хубаво легло. Той наистина се беше постарал с това вълшебно легло и когато чу, че за съжаление ще се откажа да наема къща без течаща вода, непромокаем покрив и ток за електрическата си четка за зъби, остана много разочарован. Знаете ли, господине, той спестява за мравоядец.
— За мравоядец ли? — повтори мъжът.
Корин беше хванал кафявия кон за юздите и отново стоеше право пред нея. Макар че не изглеждаше толкова заплашително, колкото преди минута, все още предизвикваше неприятно чувство в стомаха на Изабел. Сигурно това се дължеше на впечатляващите му зелени очи, а може и да беше, защото от седем сутринта тя не бе слагала в устата си нищо, освен един сух кроасан и няколко глътки от термоса. Очите бяха наистина особени, допреди малко твърди, мрачни и недружелюбни като елите в Шварцвалд, а сега бистри и блестящи като стъкло от Мурано.
Тя се покашля.
— Ако правилно съм разбрала, да. И когато събере достатъчно за мравоядец, Лоран възнамерява да спести за костенурка, която да си купи от един зоомагазин. Детето много обича животните. Все пак идеята да наема леглото вместо цялата къща, да го изнесем на чист въздух, където няма паяци и плъхове, и да си почина малко на него беше моя. Петдесет франка са по-добре от нищо. Но при все това той ужасно се разочарова. Явно наистина много иска да има този мравоядец. Щял да бъде изненада за цялото семейство.
— Разбирам — каза мъжът.
— Аз пък не разбирам — възрази жената на име Мадлен. — Какъв е този мравоядец, с който иска да ви изненада, Корин?
— Лоран се грижи за опазването на животните по света — обясни мъжът. — В действителност сам се е показал като животно, изпаднало в нужда. Във всеки случай съжалявам, госпожице, че така ви изплашихме. Помислих ви за една от онези дрогирани псевдохудожнички, които си въобразяват, че целият свят им принадлежи. Нямах представа, че племенникът ми ви е дал под наем леглото на леля Жермен.
— Няма проблем — успокои го Изабел.
Значи Лоран е негов племенник. Това обясняваше защо, като се изключи къдравата коса, момчето изобщо не приличаше на него. Корин. Името беше не по-малко секси от самия мъж.
— На ваше място и аз бих си помислила същото. — Тя отвори вратата на пежото си. — Поздравете Лоран от мен и му кажете, че му желая късмет с мравоядците.
Мадлен отново се засмя.
— О, Корин, Лоран много ще се разочарова, когато разбере, че новият му източник на доходи за „Ринкинкин“ така бързо е пресъхнал. Съгласи се, че си заслужава да се помисли върху идеята за даване на легла под наем в прасковената горичка. Това е пазарна ниша и ти можеш да спечелиш много пари. Имате достатъчно стари легла! — Тя взе една от пъстрите възглавници върху леглото. — А госпожа Сесил сигурно притежава в изобилие от тези старинни възглавници. Само си представи: щом едно легло сред прасковите ти носи петдесет франка за един следобед, какво остава за дрямка в розовите градини на госпожа Сесил?