Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Лоран се изчерви. Тази глупава туристка беше издрънкала всичко, което той й довери под клетва за мълчание!
— За точно определен мравоядец — поясни все пак Лоран.
— За точно определен мравоядец?
— О-вър-драфт — натърти уточняващо Лоран.
— Диспокредит ли? — Вуйчо Корин изглеждаше още пообъркан, ако това изобщо беше възможно.
— Ти каза на баба, че старият е обречен.
— Старият какво?
— Овърдрафт. — Лоран започна да губи търпение. — Ти каза на баба, че ипочудовищата ще изядат „Ринкинкин“. И тогава си помислих, че ако дам под наем лятната вила, можем да си купим нов.
— Нов какво?
— Овърдрафт. Мравоядец. Нещо такова.
Корин въздъхна.
— Вие разбрахте ли нещо? — обърна се той към Изабел.
— Не съвсем — отвърна тя.
— Овърдрафтът е обречен, нали? — Сега Лоран звучеше като учителката си, когато й се изчерпваше търпението.
— Да, и не само той — промърмори Корин и кимна.
— И ипочудовищата ще изядат къщата, нали? — продължи Лоран.
— Ипочудовищата ли?
— Ипотеки — извика Изабел и засия, сякаш е открила яйцето на Колумб. — Ипотеките ще изядат къщата. Нали?
— Ипочудовища — повтори упорито Лоран. — Той каза ипочудовища.
— Сега, след като обясни на госпожица Теген окаяното ни финансово състояние, ще ни кажеш ли какво общо има с това мравоядеца? — Корин продължаваше да не разбира нищо.
— Мравоядеца е овърдрафтът — побърза да се намеси Изабел. — Той е обречен и затова трябва да се достави нов. Ипотеките са като термити. Много са разяждащи.
— Точно така. Те ще изядат къщата. — Лоран кимна благосклонно на жената. Тя, за разлика от вуйчо му, не беше изгубила ума и дума.
— Каква сте вие? Детска психоложка ли? — Корин се засмя малко измъчено и отново се обърна към племенника си: — Ясно, Лоран. Сега разбрах. Предполагам. Значи този овърдрафт не е животно, това са пари, които сме взели назаем от банката. Нищо по-различно от надхвърлена сметка И ипочудовищата — ипотеките също са пари, които сме взели назаем от банката.
— Аха. — Сега вече Лоран съвсем нищо не разбираше.
На Изабел й стана жал за двамата:
— Така или иначе, идеята да се напълни касата с отдаване под наем беше добра. Доколкото разбирам, при всички случаи парите ще ви влязат в употреба.
Корин я погледна начумерено.
— Не мисля, че вашите няколко франка ще ни оправят нещата с банката, госпожице — каза студено той. — И изобщо това не е ваша работа.
Изабел се засегна:
— Чакайте малко! Не съм ви молила да ми говорите за финансовото си състояние — вирна тя нападателно брадичката си. — И дори моите няколко франка, както казвате вие, да не ви оправят нещата с банката, то не мисля, че трябва да се пренебрегват! За повечето хора, които са сериозно задлъжнели, малките суми сякаш не са от значение, те гледат само големия дълг и си мислят, че едно порше не е кой знае какъв разход. Вместо да използват всеки пфениг — всеки цент, — за да намалят дълга си малко или много.
Зелените очи на събеседника й помръкнаха зловещо. Явно думите й го бяха ядосали. Изабел усети, че е отишла твърде далеч, и побърза да добави:
— Ще ви платя хиляда и четиристотин франка за тази стая, ако ми позволите да остана една седмица в нея.
Външната врата отново изскърца на пантите си и попречи на Корин да каже нелюбезните думи, които бяха на езика му. В помещението влезе една жена на около шейсет години, с черни, късо подстригани къдрици. Тя беше дребна и слабичка, но пъргава и грациозна като бивша балерина. Изабел я намери за изключително красива въпреки линиите и бръчките, които времето беше издълбало на дребното й лице и по шията.
— Гости ли имаш, Корин? Добър ден, госпожо. Аз съм госпожа Сесил, майката на Корин. Приятно ми е. — Тя разтърси ръката на Изабел.
— Изабел Теген. И на мен ми е приятно.
— Хиляда и четиристотин франка, бабо. — Лоран засия срещу нея. — Тя ще плати хиляда и четиристотин франка за тази стая.
— Не, няма да го направи — каза Корин. Лицето му отново беше станало сурово и мрачно както навън, сред прасковите. — Тя ще отиде при Жур.
— Но защо? — извика Лоран.
— Защото тези помещения не са подходящи за наемане — отсече Корин.
— Мисля, че е заради забележката ми относно поршето и дълговете ви — каза разкаяно Изабел. — Съжалявам, бях много неучтива.
— Така е — съгласи се Корин.