Житията на светците

Но смаяните зрители разбрали, че това бил Алберто де Жардини, върнал се най-после след мистериозното си тъй дълго отсъствие едва след като той измъкнал от връвта около шията си един ключ и с него в ръка се запътил към имението на хълма на края на града.

Жардини никога не обяснил на когото и да било защо отсъствал толкова дълго. Следващите години преживял в уединение, без да се вижда с никого от съгражданите си. Само понякога се появявал в градчето, окичен с всичките почетни знаци, доказващи неговия аристократичен произход — най-вече медалите му, закачени в идеално подравнена редица на гърдите му, след което започвал да крачи напред-назад по главните улици като някакво смайващо привидение. А по-късно, след като отминала Първата световна война, Алберто де Жардини се заел с един мащабен проект, на който посветил остатъка от дните си: превърнал цялото си имение в подобие на праисторическия рай, като внесъл тропически дървета, цветя и храсти, след което изградил просторна оранжерия за опазването на изискващите топъл климат растения през студените зимни месеци. Накрая се заел с развъждането на екзотична фауна — маймуни, газели, някакви невиждани дотогава в нашия край тропически птици. Така успял да превърне хълма, върху който се простирало имението му, в малък африкански оазис, в който въздухът по цяла нощ бил огласян от странните звуци, типични за екваториалната джунгла. Но след смъртта му, тъй като Алберто де Жардини нямал наследници, имението му останало за държавата, която за кратко го запазила под формата на обществена зоологическа градина. Ала поради липсата на интерес сред местните жители към подобни екстравагантни начинания, имението скоро започнало да запада, животните измрели, никой не се заемал с неотложните ремонти. Имението вече придобило напълно запуснат вид, оранжерията била оставена да се руши от природните стихии, ливадите обрасли с плевели, клетките за животните били разбити, а голямата остъклена клетка, която някога била обитавана от странно оцветените птици, сега била разрушена от буйно растящите клони на дърветата, които никой не си правел труд да подрязва. Жителите на градчето предпочитали да избягват порутеното имение. За Алберто де Жардини останала само легендата как някога той се появил изневиделица насред градския площад и образът му като предтеча на стопяването на богатството и влиянието на Рока Сека.