Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Значи... Даниел и Моли са приятели?
Ариана изсумтя:
- Няма начин, абсолютно не могат да се понасят - каза тя бързо, после направи пауза: - Защо питаш?
Лус посочи към двамата, които не правеха каквото и да било, за да почистят наслоилата се мръсотия от определения им гроб. Стояха близо един до друг, подпираха се на греблата и водеха разговор, който Лус отчаяно искаше да чуе.
- На мен ми приличат на приятели.
- Това е наказание - каза рязко Ариана. - Трябва да сте по двойки. Да не мислиш, че Роланд и онзи кльощав досадник там са приятели? - Тя посочи към Роланд и Кам. Изглежда, спореха как е най-добре да си поделят работата по статуята на влюбените. - Приятелчета по наказание не е равно на приятели в истинския живот.
Ариана погледна отново към Лус, която почувства как лицето й посърва, въпреки упоритите й усилия да остане невъзмутима.
- Виж, Лус, нямах предвид... - Тя замълча, без да си довърши изречението. - Добре, като оставим настрана факта, че ме накара да си изгубя поне двайсет минути от сутринта, нямам проблем с теб. Всъщност, мисля, че си донякъде интересна. Един вид, свежа. Така казано, не знам какво си очаквала по отношение на сантиментално-излиятелните приятелства тук в „Меч и Кръст“. Но нека да съм първата, която ще ти каже, че просто не е толкова лесно. Тези хора са тук, защото имат товар от провинения. Говоря за наистина тежки провинения, за които човек наистина трябва да си плати. Схващаш ли?
Лус сви рамене, обзета от смущение.
- Беше просто въпрос.
Ариана се подсмихна:
- Винаги ли се държиш толкова отбранително? Какво, по дяволите, си направила, за да попаднеш тук, във всеки случай?
На Лус не й се говореше за това. Може би Ариана беше права, щеше да е по-добре да не се опитва да се сприятелява. Скочи долу и отново се зае да атакува мъха в основата на статуята.
За нещастие, Ариана беше заинтригувана. Тя също скочи долу и стовари греблото си върху това на Лус, като го прикова на място.
- Ооо, кажи ми, кажи ми, кажи ми - насмешливо пропя тя.
Лицето на Ариана беше толкова близо до това на Лус, че
напомни на Лус как вчера се беше навела над Ариана, след като тя започна да се гърчи в конвулсии. Бяха споделили един миг, нали? А част от Лус отчаяно искаше да поговори с някого. Лятото с родителите й беше толкова дълго и задушаващо. Въздъхна, като опря чело на дръжката на греблото.
От нервност, солен вкус изпълни устата й, но не можеше да преглътне, за да го прогони. Последния път, когато беше навлязла в тези подробности, беше заради съдебна заповед. Предпочиташе възможно най-скоро да ги забрави, но колкото по-дълго Ариана се взираше в нея с настойчивия си поглед, толкова по-ясни ставаха думите, и толкова по-близо напираха до върха на езика й.
- Една нощ бях с един приятел - започна да обяснява тя, като си пое дъх продължително и дълбоко. - И се случи нещо ужасно. - Затвори очи, като се молеше сцената да не оживее внезапно под червено-черния мрак на клепачите й. - Избухна пожар. Аз успях да се измъкна... а той - не.
Ариана се прозя, изпълнена с далеч по-малко ужас от историята, отколкото Лус.
- Както и да е - продължи Лус, - след това не можех да си спомня подробностите, как се случи. След това, което помнех -във всеки случай, след това, което казах на съдията - предполагам, са помислили, че съм луда. - Опита се да се усмихне, но усмивката й се стори насилена.
За изненада на Лус, Ариана стисна рамото й. И за секунда лицето й изглеждаше наистина искрено. После изражението отново се смени с ироничната усмивка.
- Всички сме толкова криворазбрани, нали? - Тя смушка Лус с пръст в корема. - Знаеш ли, Роланд и аз тъкмо си говорехме, че нямаме никакви приятели пиромани. А всички знаят, че ти трябва един добър пироман, за да извършиш каквато и да е лудория в поправителното училище, която да си струва усилието. - Тя вече кроеше планове. - Роланд мислеше, че може би онова другото ново хлапе, Тод... но аз по-скоро бих свързала съдбата си с теб. Трябва всички да обединим усилия някой път.
Лус преглътна с усилие. Не беше пироманка. Но беше приключила с разговорите за миналото си: дори нямаше желание да се защитава.
- Ооо, само почакай, докато Роланд научи - каза Ариана, като захвърли греблото си. - Ти си като сбъднатата ни мечта.
Лус отвори уста да възрази, но Ариана вече си беше тръгнала. Направо върхът, помисли си Лус, докато слушаше как обувките на Ариана шляпат в калта. Сега беше само въпрос на минути, преди мълвата да обиколи гробището и да стигне до Даниел.
Останала отново сама, тя погледна статуята. Въпреки че вече беше разчистила огромна купчина мъх и тор, ангелът изглеждаше по-мръсен от всякога. Цялото начинание й се струваше абсолютно безцелно. Съмняваше се дали и без друго някой идва да посети това място. Съмняваше се също и че някой от останалите наказани още работи.