Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
А после дълбокият тътен на нещо тежко стресна и двамата. Лус ахна, когато горната част на мраморната статуя се залюля над тях, като клон на дърво, полюшван от ветреца. За секунда сякаш кръжеше във въздуха.
Лус и Даниел стояха втренчени в ангела. И двамата знаеха, че всеки момент ще падне. Главата на ангела се наведе бавно към тях, сякаш той се молеше - а после цялата статуя набра скорост и започна да се устремява надолу. Лус почувства как ръката на Даниел се обвива около китката й мигновено, здраво, сякаш знаеше точно къде започва и къде свършва тя. Другата му ръка покри главата й и я натисна надолу, точно когато статуята рухна върху тях. Точно на мястото, където бяха преди секунда. Приземи се с мощен трясък - с главата напред в калта, с все още опрени в пиедестала крака, оставяйки малък триъгълник отдолу, където се бяха снишили Даниел и Лус.
Задъхваха се, плътно един до друг: очите на Даниел бяха изплашени. Между телата им и статуята имаше само няколко сантиметра.
- Лус? - прошепна той.
Тя можа единствено да кимне.
Очите му се присвиха:
- Какво видя?
После се появи една ръка и Лус почувства как я издърпват от пространството под статуята. Усети драскане по гърба, а после - полъх на вятър. Отново видя потрепване на дневна светлина. Всички участници в наказанието стояха със зяпнали уста, с изключение на госпожица Трос, която гледаше гневно, и Кам, който помогна на Лус да се изправи на крака.
- Добре ли си? - попита Кам, като я огледа бързо за ожул-вания и синини и изтупа малко пръст от рамото й. - Видях статуята да пада и притичах да опитам да я спра, но тя вече беше... сигурно си била наистина ужасена.
Лус не реагира. Ужасът беше само част от онова, което беше изпитала.
Даниел, вече на крака, дори не се обърна да види дали тя е добре. Просто си тръгна.
Челюстта на Лус увисна, докато го гледаше как си отива, докато гледаше как, изглежда, никой от другите не се интересуваше, че той се беше измъкнал.
- Какво направихте? - попита госпожица Трос.
- Не знам. В един миг стояхме - Лус хвърли поглед към госпожица Трос, - ъм... работехме... там. И в следващия момент статуята просто падна.
Албатроса се наведе да огледа разбития ангел. Главата му се беше пукнала право през средата. Тя взе да мърмори нещо за природни сили и стари камъни.
Но онова, което се загнезди в Лус, беше гласът в ухото й, дори след като всички останали се бяха заловили отново за работа. Беше Моли, само на сантиметри зад рамото й, която прошепна:
- Май някой ще трябва да започне да слуша, когато давам съвети.
Вътрешният кръг
- ГТикога повече не ме плаши така! - смъмри Кали Лус в сряда вечерта.
Беше точно преди залез слънце, и Лус се беше свила в телефонната кабина на „Меч и Кръст“ - миниатюрно бежово оградено пространство в средата на предната канцелария. Далеч не беше усамотено, но поне никой друг не се мотаеше наоколо. Ръцете още я боляха от гробищната смяна по време на вчерашното наказание, гордостта й още беше наранена от начина, по който Даниел избяга в мига, щом ги издърпаха изпод статуята. Но за петнайсет минути Лус усилено се опитваше да изтика всичко това от ума си, да попие всяка блажено трескава дума, която най-добрата й приятелка успееше да изстреля в определеното време. Беше й толкова хубаво да чуе пронизителния глас на Кали, та почти не я беше грижа, че тя й крещи.
- Обещахме си, че няма да минава и час, без да си говорим
- продължи обвинително Кали. - Помислих си, че някой те е изял жива! Или че може би са те натикали в изолатор, в някоя от онези усмирителни ризи, дето трябва да си прегризеш ръкава, за да си почешеш лицето. Съдейки по всичко, направо можеше да си слязла в деветия кръг на...
- Добре, мамо - каза Лус, като се засмя и встъпи в ролята си на инструктор по дишане на Кали. - Отпусни се. - За частица от секундата се почувства виновна, че не беше използвала правото си на едно телефонно обаждане, за да избере номера на истинската си майка. Но знаеше, че Кали щеше да откачи, ако някога откриеше, че Лус не се беше възползвала още от първата си възможност да се свърже с нея. И по някакъв странен начин, винаги беше успокояващо да чуе истеричния глас на Кали. Това беше една от многото причини, поради които двете си пасваха толкова добре: Прекомерната параноя на най-добрата й приятелка всъщност действаше успокояващо на Лус. Направо можеше да си представи Кали в стаята й в общежитието на „Доувър“, как крачи по яркооранжевото си килимче, с препарат за избелване на коса, разплескан по корема й, и пяна за педикюр, разделяща все още неизсъхналите оцветени в тъмночервено нокти на краката й.