Паднали ангели

Застинала до Кам, Лус внезапно потръпна, когато нещо черно връхлетя в коридора. Сянката сякаш съвсем умишлено заподскача по плоскостите на тавана, като затъмни една, после следваща, а после - трета. По дяволите. Никога не беше добре да е насаме с някого - особено някой, толкова съсредоточен върху нея, както беше Кам в момента - когато се появяха сенките. Почувства как се дръпва рязко, като се опитваше да изглежда спокойна, докато тъмнината се въртеше около вентилатора на тавана във вихрен танц. Ако беше само това, би могла да го понесе. Може би. Но освен това сянката издаваше най-страшния от ужасните си звуци - звук, подобен на онзи, който Лус беше чула, докато гледаше как едно невръстно бухалче пада от ниската палма, на която бе кацнало, и се задушава до смърт. Искаше й се Кам просто да спре да я гледа. Искаше й се да се случи нещо, което да отклони вниманието му. Искаше й се...

Да влезе Даниел Григори.

И тогава той наистина влезе. Беше спасена от прекрасното момче, облечено в прокъсани джинси, целите на дупки, и още по-прокъсана тениска. Не изглеждаше точно като спасител -прегърбен над тежката купчина с библиотечни книги, със сиви торбички под сивите очи. Даниел всъщност изглеждаше някак разбит. Русата му коса падаше унило над очите, а когато те се спряха върху Лус и Кам, Лус видя как се присвиват. Беше толкова заета да се измъчва с мисълта какво ли беше направила този път, за да подразни Даниел, че почти не осъзна невероятното нещо, което се беше случило. В мига, преди вратата към фоайето да се затвори зад тях, сянката се плъзна през нея и изчезна в нощта. Сякаш някой бе разчистил целия пясък от коридора с прахосмукачка.

Даниел само кимна в тяхната посока и дори не забави ход, докато минаваше.

Лус погледна Кам, който наблюдаваше Даниел. Обърна се към Лус и каза по-високо, отколкото беше необходимо:

- За малко да забравя да ти кажа. Устройвам малко парти в стаята си довечера след Социалните мероприятия. Много ще се радвам да дойдеш.

Даниел още беше достатъчно близо, за да ги чуе. Лус нямаше представа какви са тези Социални мероприятия, но преди това трябваше да се срещне с Пен. Имаха намерение да отидат заедно.

Погледът й остана прикован в тила на Даниел, макар да знаеше, че трябва да отговори на Кам за партито, и това наистина не би трябвало да е толкова трудно, но когато Даниел се обърна и погледна назад към нея с очи, за които тя можеше да се закълне, че са изпълнени с печал, телефонът зад гърба й започна да звъни, а Кам посегна към него и каза:

- Трябва да проведа този разговор, Лус. Ще бъдеш ли там?

Даниел кимна, почти незабележимо.

- Да - каза Лус на Кам. - Да.

- Още не разбирам защо трябва да тичаме - задъхваше се Лус двайсет минути по-късно. Опитваше се да не изостава от Пен, докато се придвижваха с усилие обратно през училищ-ното землище към аудиторията за тайнственото Социално мероприятие в сряда вечер, което Пен още не беше обяснила. Лус едва имаше достатъчно време да стигне горе до стаята си, да си сложи набързо гланц за устни и по-хубавите джинси, в случай че социалното мероприятие беше от онзи вид. Още се опитваше да забави дишането си след сблъсъка с Кам и Даниел, когато Пен нахълта в стаята й, за до я извлече обратно през вратата.