Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
За ужас на Лус, всички останали ученици забиха поглед в краката си. Но после, след една мъчителна минута, пети ученик се показа иззад ъгъла на мавзолея.
- Аз.
Кам. Черната му тениска с остро деколте обгръщаше плътно широките му рамене. Беше почти с трийсет сантиметра по-висок от Роланд, който се дръпна встрани, когато Кам се бутна покрай него и тръгна към Лус. Беше втренчил поглед в нея, докато крачеше напред, движейки се плавно и уверено, чувствайки се толкова добре в облеклото си на ученик от подготвително училище, колкото зле се чувстваше Лус. Част от нея искаше да извърне очи, защото се смущаваше от начина, по който Кам се взираше в нея пред всички. Но по някаква причина беше хипнотизирана. Не можеше да откъсне очи - докато Ари-ана не пристъпи между тях.
- Моя е - каза тя. - Аз първа си я заплюх.
- Не, не си - каза Кам.
- Да, направих го, ти просто не ме чу, както беше кацнал на онова странно местенце там. - Думите се изляха като порой от устата на Ариана. - Искам я.
- Аз... - понечи да отговори Кам.
Ариана наклони очаквателно глава. Лус преглътна. Дали Кам щеше да настои на своето и да каже, че той също я иска? Не можеха ли просто да забравят за това? Да си изпълнят наказанието в група от трима души?
Кам потупа Лус по ръката.
- Ще те настигна после, става ли? - обърна се към нея, сякаш това бе обещание, което го беше помолила да спази.
Останалите деца скочиха от надгробните камъни, по които бяха насядали, и вкупом се отправиха към един склон.
- Така. Ангела отмъстител ли искаш, или дебеличките прегърнати влюбени?
Не стана дума за вчерашните събития, или за бележката на Ариана, а по някакъв начин Лус не смяташе, че е редно да повдига който и да е от тези въпроси пред нея сега. Вместо това погледна нагоре и откри, че от двете й страни стояха две гигантски статуи. По-близката до нея приличаше на творба на Роден. Голи мъж и жена, преплетени в прегръдка. В „Доувър“ беше изучавала френска скулптура и винаги беше смятала произведенията на Роден за най-романтичните творби. Но сега й беше трудно да погледне прегърнатите влюбени, без да помисли за Даниел. Даниел. Който я мразеше. Ако й беше нужно още някакво доказателство за това, след като той на практика се изстреля от библиотеката снощи, трябваше само да си припомни новия гневен поглед, който й беше отправил тази сутрин.
- Къде е ангелът отмъстител? - обърна се тя с въздишка към Ариана.
- Добър избор. Ей тук. - Ариана поведе Лус към масивна мраморна статуя на ангел, който спасяваше земята от задаваща се мълния. Може би е била интересна творба, по времето, когато е била изсечена. Но сега просто изглеждаше стара и мръсна, покрита с кал и зелен мъх.
- Не разбирам - каза Лус. - Какво ще правим?
- Ще търкаме и ще жулим - каза Ариана, почти напевно. -Обичам да се преструвам, че ги къпя. - С тези думи тя се изка-тери тромаво по огромния ангел, като преметна крака през протегнатата да възпре мълнията ръка на статуята, сякаш цялата статуя беше як стар дъб, по който да се катери.
Ужасена да не би да изглежда, сякаш си проси още неприятности от госпожица Трос, Лус започна да прокарва греблото през основата на статуята. Опита се да разчисти нещо, което приличаше на безкрайна купчина мокри листа.
Три минути по-късно, ръцете я боляха до смърт. Определено не се беше подготвила за такъв вид кална мръсна работа. Лус никога не беше наказвана в „Доувър“, но от онова, което беше дочувала, наказанието се състоеше в това, да напишеш на лист хартия: „Няма да плагиатствам от Интернет“ няколкостотин пъти.
Това беше жестоко. Особено когато всичко, което всъщност беше направила, беше да се блъсне, без да иска, в Моли в столовата. Опитваше се да не прави прибързани преценки в случая; но да чисти калта от гробовете на хора, които бяха мъртви повече от столетие? Лус мразеше живота си напълно точно сега.
После през дърветата най-сетне се процеди тънък лъч слънчева светлина и внезапно гробището придоби цвят. Лус на мига се почувства по-лека. Виждаше на повече от три метра пред себе си. Виждаше Даниел... който работеше рамо до рамо с Моли.
Сърцето на Лус се сви. Чувството на въздушна лекота изчезна.
Погледна Ариана, която я стрелна със съчувствен поглед, сякаш казваше: „Това е гадно“, но продължи да работи.
- Хей - прошепна високо Лус.
Ариана вдигна пръст към устните си, но направи знак на Лус да се покатери до нея.
Съвсем не така грациозно и ловко, Лус сграбчи ръката на статуята и се метна на пиедестала. Щом се увери напълно, че няма да се търкулне на земята, прошепна: