Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Погледът й случайно попадна върху Даниел, който наистина работеше. Много прилежно търкаше с телена четка някаква плесен от бронзовия надпис на една гробница. Дори беше запретнал ръкавите на пуловера си и Лус видя, че мускулите му се напрягаха, докато работеше. Въздъхна, и - не можеше да се сдържи - облегна лакът на каменния ангел, за да го наблюдава.
Винаги се е трудил толкова усърдно.
Лус бързо тръсна глава. Това пък откъде се беше взело? Нямаше представа какво означава. И въпреки това, именно тя си го беше помислила. Това беше от онези фрази, които понякога се оформяха в ума й точно преди да се унесе в сън. Безсмислен брътвеж, който никога не можеше да свърже с нищо извън сънищата си. Но ето, че сега беше напълно будна.
Трябваше да се справи с цялата тази история с Даниел. Познаваше го от един ден, а вече чувстваше как се плъзга към много странно и непознато място.
- Вероятно е най-добре да стоиш далече от него - изрече един студен глас зад гърба й.
Лус рязко се извърна и откри Моли, в същата поза, в която я беше открила вчера: с ръце на хълбоците, с пламнали от гняв пробити ноздри. Пен й беше разказала, че изненадващото правило на „Меч и Кръст“, което позволяваше пиърсингите по лицата, идвало от нежеланието на самия директор да махне диамантената пластинка в ухото си.
- От кого? - попита тя Моли, със съзнанието, че звучи глупаво.
Моли завъртя очи:
- Просто ми имай доверие, когато ти казвам, че ще е изключително лоша идея да си паднеш по Даниел.
Преди Лус да успее да отговори, Моли беше изчезнала. Но Даниел - почти сякаш беше чул името си - гледаше право към нея. А после тръгна директно към нея.
Тя разбра, че слънцето се бе скрило зад облак. Ако успееше да се откъсне от втренчения му поглед, можеше да вдигне очи и да го види сама. Но не можеше да вдигне поглед, не можеше да извърне очи, и по някаква причина трябваше да присвие очи, за да го види. Почти сякаш Даниел излъчваше собствена светлина, която я заслепяваше. Неясен звънтящ шум изпълни ушите й, а коленете й започнаха да треперят.
Искаше да вдигне греблото си и да се престори, че не го е видяла да идва. Но беше твърде късно да си придава вид на хладнокръвна.
- Какво ти каза тя? - попита той.
- Ъм - поколеба се тя, като си блъскаше ума за някаква по-смислена лъжа. Не й хрумна нищо. Изпука с кокалчетата на пръстите си.
Даниел покри ръката й със своята.
- Мразя, когато правиш това.
6. Паднали ангели
Лус инстинктивно се отдръпна. Допирът на ръката му върху нейната беше толкова мимолетен и въпреки това почувства как лицето й пламна. Той искаше да каже, че това е болното му място, нали така? Че пукането на кокалчета го дразни винаги, който и да го прави? Защото думите, че мрази, когато тя прави това, намекваха, че я е виждал да го прави преди. А не беше възможно. Та той едва я познаваше.
Тогава защо имаше чувството, че са водили този спор и преди?
- Моли ми каза да стоя далеч от теб - каза тя накрая.
Даниел наклони глава на една страна, после на друга, сякаш
обмисляше чутото:
- Вероятно е права.
Лус потръпна. Една сянка се понесе над тях, като затъмни лицето на ангела точно за толкова време, че Лус да се разтревожи. Тя затвори очи и се опита да диша, молейки се Даниел да не долови нищо странно.
Но паниката се надигаше в нея. Искаше да побегне. Не можеше да побегне. Ами ако се изгубеше в гробището?
Даниел проследи погледа й към небето:
- Какво има?
- Нищо.
- Е, ще го направиш ли? - попита той, като скръсти ръце на гърдите си, сякаш я предизвикваше.
- Кое? - попита тя. Да побегне ли?
Даниел пристъпи към нея. Сега беше на по-малко от трийсетина сантиметра. Тя затаи дъх. Задържа тялото си съвсем неподвижно. Зачака.
- Ще стоиш ли далече от мен?
Почти прозвуча, сякаш флиртуваше.
Но Лус беше напълно смутена. Челото й бе влажно от пот, и тя притисна слепоочия между двата си пръста, като се опитваше да овладее отново тялото си, опитваше се да го изтръгне от неговия контрол. Беше напълно неподготвена да отговори на флирта. Тоест, ако той наистина флиртуваше.
Тя отстъпи назад:
- Предполагам.
- Не те чух - прошепна той, като повдигна вежда и пристъпи още една крачка по-близо.
Лус отново се дръпна назад, този път по-далече. Почти се блъсна в основата на статуята и почувства как зърнестото каменно стъпало на ангела одраска гърба й. Втора, по-тъмна, по-студена сянка профуча над тях. Можеше да се закълне, че Даниел потръпна заедно с нея.