Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Не ме мамосвай! - тросна се Кали. - Разказвай. Какви са другите хлапета? Всичките ли са страховити и се тъпчат с диу-ретици като по филмите? Ами часовете ти? Как е храната?
През телефонната слушалка Лус дочуваше музиката от „Ваканция в Рим“, която се носеше на заден план от миниатюрния телевизор на Кали. Любимата сцена на Лус винаги беше онази, в която Одри Хепбърн се събуждаше в стаята на Грегъри Пек, все още убедена, че цялата предишна нощ е била сън. Лус затвори очи и се опита да си представи мислено кадъра. Като имитираше сънливия шепот на Одри, тя цитира репликата, която знаеше, че Кали ще разпознае:
- Имаше един мъж, той беше толкова зъл към мен. Беше прекрасно.
- Добре, принцесо, искам да чуя за твоя живот - подметна Кали.
За нещастие, в „Меч и Кръст“ нямаше нищо, което Лус дори би си помислила да опише като прекрасно. Като си помисли за Даниел за - о, за осемдесети път през този ден -осъзна, че единственият паралел между живота й и „Ваканция в Рим“ беше, че и тя, и Одри имаха мъж, който беше агресивно груб и не проявяваше интерес към тях. Лус опря глава на бежовия линолеум на стените на кабината. Някой беше издълбал думите „чакам добър случай“. При нормални обстоятелства, именно в този момент Лус щеше да си признае пред Кали всичко за Даниел.
Само че по някаква причина не го направи.
Каквото и да поискаше евентуално да каже за Даниел, то нямаше да се основава на нищо, случило се действително между тях. А Кали си падаше по момчета, които полагат усилие да покажат, че са достойни за теб. Щеше да иска да чуе неща от рода на това, колко пъти той е държал вратата на Лус, или пък дали е забелязал колко добър е френският й. Кали не смяташе, че има нещо лошо в това, момчетата да пишат глупави любовни стихове, от онези, които Лус никога не можеше да приеме на сериозно. Лус щеше да бъде жестоко лаконична по отношение на нещата, които имаше да каже за Даниел. Всъщност Кали щеше да е много по-заинтригувана да чуе нещо за някой като Кам.
- Ами, наистина има едно момче - прошепна Лус в телефонната слушалка.
- Знаех си! - изпищя Кали. - Името.
Даниел. Даниел. Лус прочисти гърло:
- Кам.
- Прямо, без усложнения. Разбирам. Започни от началото.
- Е, всъщност още нищо не се е случило.
- Той мисли, че си прекрасна, дрън-дрън-дрън. Казах ти, че късо подстриганата коса те прави да изглеждаш като Одри. Стигай до хубавата част.
- Ами... - Лус млъкна рязко. Звукът от стъпки във фоайето я накара да замълчи. Подаде се леко навън от кабината и изпру-жи врат да види кой прекъсва най-хубавите й петнайсет минути от цели три дни насам.
Кам идваше към нея.
За вълка говорим... Тя преглътна ужасяващо неубедителните думи, които напираха на върха на езика й: Той ми даде перцето си за китара. Още беше в джоба й.
Кам се държеше небрежно, сякаш по някакъв късмет не я беше чул какво казва. Той сякаш беше единственото хлапе в „Меч и Кръст“, което не сменяше училищната си униформа с други дрехи в мига, щом часовете приключеха. Но наситеният черен цвят допринасяше за добрия му външен вид точно толкова, колкото правеше Лус да прилича на момиче от касата на някоя бакалница.
Кам въртеше в ръце златен джобен часовник, който се поклащаше от дълъг ланец, омотан около показалеца му. Лус проследи за миг светлата дъга, която описваше, почти хипнотизирана, докато Кам рязко удари циферблата на часовника в юмрука си и той спря. Кам погледна надолу към часовника, после вдигна очи към нея.
- Съжалявам. - Той смутено присви устни. - Мислех, че съм се записал за телефонния разговор в седем часа. - Той сви рамене. - Но сигурно съм го записал погрешно.
Сърцето на Лус се сви, когато погледна часовника си. Двете с Кали едва си бяха разменили петнайсет думи - как можеше петнайсетте й минути вече да са изтекли?
- Лус? Ало? - Кали звучеше нетърпеливо от другата страна на линията. - Държиш се странно. Има ли нещо, което не ми казваш? Да не си ме заместила вече с някое грубо момиче от поправителното училище? Какво ще кажеш за момчето?
- Шшшшт - изсъска Лус в телефонната слушалка. - Кам, чакай - извика тя, като отдръпна слушалката от устата си. Той вече беше на половината път до вратата. - Само секунда, тъкмо - тя преглътна - тъкмо тръгвах.
Кам пъхна джобния часовник в предния джоб на черния си блейзър и забърза обратно към Лус. Повдигна вежди и се засмя, когато чу в слушалката как гласът на Кали се усили:
- Да не си посмяла да ми затвориш - възропта Кали. - Нищо не си ми разказала. Нищо!
- Не искам да вбесявам никого - пошегува се Кам, като посочи телефона, от който се носеха звуци, подобни на лай. -Вземи и моето време, ще ми се реваншираш друг пъг.
- Не - каза Лус бързо. Колкото и отчаяно да й се искаше да продължи да говори с Кали, предполагаше, че Кам вероятно изпитва същото към онзи, на когото беше дошъл да се обади. А за разлика от много хора в това училище, единствено Кам се беше държал с нея мило. Не искаше да го кара да се отказва от реда си за телефона, особено сега, когато тя щеше да е твърде нервна, за да клюкарства с Кали по негов адрес.