Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Госпожица Дьо ла Валиер не обича господин Дьо Бражелон — глухо каза кралят.
— Ваше величество уверен ли е в това? — каза Атос, като внимателно гледаше краля.
— Да, аз зная това.
— Значи от неотдавна? Иначе ваше величество щеше да го знае още при първото ми посещение и щеше да си направи труда да ме извести.
— Да, от неотдавна.
— Не разбирам — като помълча известно време, попита Атос — как кралят е могъл да изпрати господин Дьо Бражелон в Лондон. Това изгнание предизвиква справедливо учудване у всеки, който държи за честта на своя крал.
— Кой говори за честта на своя крал, господин Дьо ла Фер?
— Честта на краля, ваше величество, е честта на цялото благородничество. Когато кралят оскърбява един от своите благородници, когато му отнеме дори частица от неговата чест, той отнема същата частица и от самия себе си.
— Граф Дьо ла Фер!
— Ваше величество, вие изпратихте виконт Дьо Бражелон в Лондон, преди да станете любовник на госпожица Дьо ла Валиер или след това?
Кралят окончателно загуби самообладание, още повече че чувстваше правотата на Атос; опита се да го прогони с жест, но упоритият граф продължаваше.
— Ваше величество, аз ще се изкажа докрай. Няма да си тръгна оттук, преди да бъда удовлетворен от вас или от собственото си поведение. А ще бъда удовлетворен, ако вие ми докажете, че сте прав, ще бъда удовлетворен и в случай, че аз ви представя доказателства за вашата вина. О, вие ще ме изслушате, ваше величество! Аз съм стар и държа на всичко, което е истински велико и истински силно в кралството. Аз съм благородник, проливал съм кръв за вашия баща и за вас и никога нищо не съм искал за себе си нито от вас, нито от покойния крал. Не съм причинил зло на никого на този свят и съм оказвал на кралете само услуги! Вие ще ме изслушате. Аз искам от вас отговор заради честта на един от вашите предани слуги, когото измамихте съзнателно, прибягвайки до лъжа, или просто поради липса на характер. Знам, че тези думи дразнят ваше величество, но нас, нас ни убиват делата! Аз знам, че вие сега ми измисляте наказание за откровеността, но аз знам също за какво наказание за вас ще моля Господ Бог, когато му разкажа за вашето веруломство и за нещастието, постигнало моя син!
Кралят започна да ходи с едри крачки от ъгъл в ъгъл: едната си ръка притискаше до гърдите, главата си държеше напрегнато изправена, очите му горяха.
— Господине — неочаквано каза Людовик XIV, ако аз се държах към вас само като крал и нищо повече, вие вече щяхте да бъдете наказан, но сега пред вас е само един човек, който има право да обича тези, които го обичат. Това е рядко щастие!
— Сега вече вие нямате право на това нито като човек, нито като крал. Ако искахте честно да разполагате с това право, трябваше да предупредите господин Дьо Бражелон, а не да го изпращате в Лондон.
— Считам, че ние с вас се занимаваме с обикновени препирни — кралят прекъсна Атос с израз на такова величие в погледа и гласа, на което единствено той беше способен в такива критични моменти.
— Надявах се, че все пак ще ми отговорите — каза графът.
— Вие ще узнаете моя отговор, господине, и то много скоро.
— Моето мнение за това ви е известно, ваше величество.
— Вие забравяте, господине, че пред вас е кралят и че вашите думи са престъпление.
— А вие забравяте, че разбивате живота на двама млади хора. Това е смъртен грях, ваше величество!
— Вървете си незабавно!
— Не преди да ви кажа нещо: Вие, синът на Людовик XIII, лошо започвате своето царуване, защото го започвате като съблазнител на чужда годеница, започвате го с веруломство. Моят род и аз самият от днес сме освободени от онази привързаност, от онова уважение към вас, в които аз накарах сина си да се закълне в гробището Сен-Дьони, пред гробниците на вашите велики и благородни прадеди. Вие станахте наш враг, ваше величество, и от днес над нас е само Бог, нашият единствен повелител и господар. Пазете се!
— Заплашвате ли?
— О, не — тъжно каза Атос, — в моето сърце има толкова малко гняв, колкото и страх. Бог, за когото говоря, ваше величество, и който ме чува, знае, че за неприкосновеността, за честта на вашата корона аз и сега съм готов да пролея кръвта, която е останала в моето тяло след двадесет години външни и вътрешни войни. Затова приемете моите уверения, че аз не заплашвам нито човека, нито краля. Но ви казвам: вие губите двама предани слуги, защото убихте вярата в сърцето на бащата и любовта в сърцето на сина. Единият не вярва повече на кралската дума, другият не вярва повече в честта на мъжа и чистотата на жената. У единия умря уважението към вас, а у другия подчинението пред вашата воля. Сбогом!