Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Казвайки това, Атос си свали шпагата, пречупи я на коляно, бавно остави отломките на пода, поклони се на краля, който се задушаваше от бяс и срам, и излезе от кабинета. Людовик прекара няколко минути, навел глава над масата. После се овладя, бързо се изправи и нервно позвъни.
— Извикайте кавалера Д’Артанян — заповяда той на изплашените слуги.
Глава петдесет и девета
БУРЯТА ПРОДЪЛЖАВА
Без съмнение, нашите читатели се питат как стана така, че Атос, за когото отдавна не бяхме чували, се озова при краля, и то точно навреме. Но занаятът на писателя според нас се състои главно в това: като ниже събитията едно след друго, да го прави с желязна логика, ето защо сме готови да разсеем недоумението.
Верен на дълга си на „разпоредител“, Портос напусна кралския дворец, след което се срещна с Раул, както беше уговорено, близо до „Малките братя“ във Венсанската гора. Предаде на Раул разговора си с граф Дьо Сент-Енян с всички подробности и завърши с предположението, че кралят по всяка вероятност скоро ще освободи своя любимец и той няма да се забави за срещата.
Раул не беше толкова лековерен, колкото старият му предан приятел, и от разказа на Портос направи извода, че ако Дьо Сент-Енян е тръгнал към краля, той ще му съобщи за случилото се, а ако това действително стане, кралят ще му забрани да отиде на мястото за дуела. С тези съображения той остави Портос във Венсанската гора: ако случайно, макар и малко вероятно, Дьо Сент-Енян пристигне там, да го посрещне. Разделяйки се с Портос, Раул го убеждаваше да чака на тази поляна не повече от час и половина — два, но Портос решително отхвърли този съвет, разположи се на мястото на предполагаемия дуел така, сякаш се канеше да пусне корен. Освен това той накара Раул да обещае, че след като се види с баща си, незабавно ще се прибере, за да може лакеят на Портос да знае къде да търси виконта в случай, че Дьо Сент Енян се появи на мястото за дуела.
Бражелон тръгна право към Атос, който от два дни се намираше в Париж. Графът беше осведомен за всичко от писмото на Д’Артанян.
Най-после Раул застана пред баща си. Като му протегна ръка и го прегърна, графът му предложи да седне и каза:
— Знам, виконте, че сте дошли при мен, както се отива при приятел, когато човек страда и плаче. Кажете, какво ви доведе тук?
Младежът се поклони и започна своя тъжен разказ. На няколко пъти гласът му пресекваше от сълзи, а сподавените ридания му пречеха да говори. Но все пак той разказа всичко, което искаше да разкаже.
— Раул, аз не вярвам на това, което говорят — каза графът. — Не вярвам на това, от което вие се опасявате, защото душата и съвестта ми говорят, че е невъзможно кралят да оскърби благородник. Гарантирам за краля и ще ви донеса доказателство за своите думи!
Раул, който беше раздвоен между това, което бе видял със собствените си очи, и непоколебимата си вяра в човека, който никога не беше лъгал, се преклони пред него и се задоволи със следния отговор:
— Вървете, графе, аз ще почакам.
Той седна и закри лицето си с ръце. Атос се облече и тръгна към двореца.
Какво стана при краля ние току-що разказахме. Читателят видя как Атос влезе при краля и как излезе. Когато се върна у дома, той завари Раул в същата отчаяна поза. Шумът на отварящата се врата и бащините стъпки накараха младежа да вдигне глава. Атос беше бледен, сериозен, гологлав. Той даде плаща и шапката си на лакея и седна до Раул.
— Е, графе? Уверихте ли се сега?
— Да, Раул. Кралят обича госпожица Дьо ла Валиер. И признава това.
— Но кралят говори ли за нея? Какво каза?
— Каза, че и тя го обича.
Бражелон направи жест, пълен с отчаяние.
— Раул — отново заговори графът, — повярвайте ми, аз казах на краля абсолютно всичко, което сам бихте могъл да му кажете, и ми се струва, че го изложих в проста, но достатъчно категорична форма. Казах му, че между нас и него разривът е пълен, казах, че от днес вие няма да му служите. Казах, че и аз ще се отдръпна в сянка. Остава да ви попитам само едно — взехте ли някакво решение относно вашата любов и… отмъщение, защото се страхувам, че жадувате за отмъщение.
— О, любов!… Може би по-късно ще ми се удаде да я изтръгна от сърцето си. Надявам се да го направя с божията помощ, опирайки се на вашите мъдри съвети. Що се отнася до отмъщението, то аз го жадувах само под влияние на лоши мисли, лоши и глупави, и тъй като не мога да отмъстя на истинския виновник, аз се отказах от мисълта за мъст.