Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Франсиско пръв се присъедини към нея, излезе иззад един ъгъл на сградата, после Ханк Риърдън, а накрая и Рагнар Данешолд. Имаше четирима пазачи, разположени на известно разстояние между дърветата около сградата. Вече ги нямаше: един беше мъртъв, четирима лежаха в храстите, вързани и със запушена уста. Тя подаде безмълвно ключа на Франсиско. Той отключи вратата и влезе сам, оставяйки я отворена само на няколко сантиметра. Тримата останаха отвън, подредени до процепа.
Помещението беше осветено от една-единствена гола електрическа крушка в средата на тавана. Един пазач стоеше в подножието на стълбата към втория етаж.
— Кой си ти? — викна той, като видя Франсиско да влиза така, сякаш мястото е негово. — Никой не трябва да влиза тук тази вечер!
— Аз влязох — каза Франсиско.
— Защо те е пуснал Ръсти?
— Трябва да е имал причина.
— Не е трябвало да го прави!
— Някой е променил правилата — очите на Франсиско светкавично преглеждаха стаята. Втори пазач стоеше на първата площадка на стълбището, гледаше надолу към тях и ги слушаше.
— Каква работа имаш?
— Медни мини.
— А? Така де, кой си ти?
— Името ми е твърде дълго, че да го казвам. Ще го кажа на шефа ти. Къде е той?
— Аз задавам въпросите! — но се отдръпна крачка назад. — Не… не се прави на важна клечка, иначе…
— Ей, Пит, това е той! — извика вторият пазач, парализиран от маниерите на Франсиско. Първият се бореше да не ги забелязва, а гласът му ставаше все по-силен с нарастването на страха му, когато се сопна на Франсиско:
— Какво искаш?
— Казах, че ще обясня на шефа ти. Къде е той?
— Аз задавам въпросите!
— Аз пък не им отговарям.
— О, така ли? — изръмжа Пит, който имаше само едно средство за справяне в случай на съмнение: ръката му се изстреля към пистолета на кръста му.
Ръката на Франсиско беше твърде бърза, за да забележат двамата мъже движението й, а и пистолетът му беше твърде тих. Следващото нещо, което видяха, беше как пистолетът излита от ръката на Пит заедно с доста кръв от разбитите му пръсти и сподавения му писък на болка. Той рухна със скимтене. В мига, в който вторият пазач осъзна какво става, пистолетът на Франсиско вече беше насочен към него.
— Не стреляйте, господине! — извика той.
— Слез тук с вдигнати ръце — нареди Франсиско, докато държеше пистолета с една ръка, а с другата даваше знак към процепа на вратата.
Когато пазачът слезе, Риърдън вече беше там, за да го обезоръжи, Данешолд — за да върже ръцете и краката му. Но това, че виждаше Дагни, като че го плашеше повече от всичко друго — защото не можеше да го разбере. Тримата мъже носеха качулки и анораци и, като изключим маниерите им, можеха да бъдат взети за банда разбойници; присъствието на дама обаче беше необяснимо.
— Сега — попита Франсиско — къде е шефът ти?
Пазачът завъртя глава по посока на стълбите.
— Там, горе.
— Колко пазачи има в сградата?
— Девет.
— Къде са?
— Единият е на стълбите към мазето. Останалите са горе.
— Къде?
— В голямата лаборатория. Онази с прозореца.
— Всички?
— Да.
— Какви са тези стаи? — той посочи вратите в помещението.
— И те са лаборатории. Заключени са през нощта.
— Кой държи ключовете?
— Той — кимна към Пит.
Риърдън и Данешолд взеха ключа от джоба на Пит и безшумно започнаха да проверяват стаите, а Франсиско продължи:
— Има ли други хора в сградата?
— Не.
— Има ли затворник?
— Ами… май да. Трябва да има, иначе нямаше да ни задържат всички на работа.
— Още ли е тук?
— Това вече не знам. Никога не ни казват.
— Доктор Ферис тук ли е?
— Не, тръгна си преди десетина-петнайсет минути.
— Добре, а лабораторията горе — направо от площадката на стълбите ли може да се влезе?
— Да.
— Колко врати има?
— Три. Тази в средата.
— Какви са другите стаи?
— От едната страна има малка лаборатория, а от другата е кабинетът на доктор Ферис.
— Има ли врати помежду им?
— Да.
Франсиско се обърна към другите, когато пазачът каза умолително: