Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Интересува се — каза Несаланта предпазливо. — Той е… — Тя вдигна поглед. — А, ето го!

Бенигарис тъкмо излизаше на покрива. Двама стражи с герба на синьото рибарче го следваха на няколко крачки. Новият херцог на Набан започваше леко да дебелее в кръста, но все още беше висок и широкоплещест. Мустаците му бяха толкова големи, че скриваха устата му.

— Здравей, майко! — каза той грубовато, когато стигна до малката група, после се обърна към графа.

— Стреаве! Липсваше ми на вечерята вчера.

Графът вдигна кърпата до устните си и се закашля.

— Моите извинения, драги Бенигарис. Здравето ми, нали знаеш. Понякога ми е твърде трудно да изляза от стаята си дори заради гостоприемство толкова славно като това на Санселан Махистревис.

— Е, тогава може би не би трябвало да си тук на този мразовит покрив — изсумтя Бенигарис и се обърна към Несаланта. — Какво правим тук, майко?

Овдовялата херцогиня се нацупи като момиченце.

— Ами ти прекрасно знаеш какво правим тук. Това е много благоприятна нощ да се чете по звездите и Ксанасавин ще ни каже какво ще ни донесе следващата година.

— Стига да желаете, ваша светлост. — Ксанасавин се поклони на херцога.

— И аз мога да ви кажа какво ще донесе следващата година — изръмжа Бенигарис. — Неприятности и още неприятности. Накъдето и да се обърна — все проблеми. — Той погледна Стреаве. — Знаеш как е. Те искат хляб, селяните де, но ако им го дам, веднага искат още. Опитах се да докарам някои от онези блатни хора, за да помагат в работата на нивите — пръснах много войници в граничните схватки с тритингските диваци и сега всички барони пищят, че селяните им са мобилизирани и нивите им пустеят — но проклетите кафяви дребосъци не дойдоха! Какво да направя, да пратя отряди в онези прокълнати блата ли? По-добре да мина без тях!

— Добре познавам бремето на властта — каза Стреаве съчувствено. — Казват, че проявяваш истински героизъм в това трудно време.

Бенигарес се усмихна доволно и продължи:

— А и онези проклети, проклети, трижди проклети Огнени танцьори, които се самозапалват и хвърлят в ужас обикновените хора. — Изражението му помрачня. — Не трябваше за нищо на света да се доверявам на Приратес…

— Съжалявам, Бенигарис — каза Стреаве. — Не те чух добре. Старите ми уши, нали знаеш. Приратес ли каза?

Херцогът на Набан погледна графа и присви очи.

— Няма значение. Както и да е, беше мръсна година и се съмнявам, че следващата ще е по-добра. — Кисела усмивка размърда мустаците му. — Освен ако не убедя някои от смутителите тук в Набан да станат Огнени танцьори. Тук има доста, за които ми се струва, че биха изглеждали много добре в пламъци.

Стреаве се разсмя, после се затресе в пристъп на суха кашлица.

— Много добре, Бенигарис, много добре.

— Стига с това — каза Несаланта кисело. — Мисля, че грешиш, Бенигарис — годината ще е великолепна. При това няма нужда да се предполага. Ксанасавин ще ти каже всичко, което искаш да знаеш.

— Аз съм само смирен наблюдател на звездните рисунки, херцогиньо — каза астрологът. — Но ще направя всичко възможно…