За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Разпореждането на крал Пипин, за което говорят епископите, било дадено на събора в Лептин. На църквата то давало това предимство, че тези, които получавали от нейните имоти, ги ползували само временно; а църквата получавала от тях по една десета и по 12 динария от всяка къща. Но това е било палиативно средство, злото продължавало да си съществува.
Но даже и тази мярка срещнала противодействие; и Пипин бил принуден да състави друг капитуларий, с който задължавал тези, които притежават бенефиции, да плащат посочената една десета част, както и определен данък; и да поддържат в ред постройките на епископи и монаси под страх, че ще бъдат лишени от блага. Карл Велики възобновил разпорежданията на Пипин.
Това, което казват епископите в посоченото писмо, че Карл Велики обещал за себе си и за своите наследници да не раздава повече църковни имоти на военните, се потвърждава от един капитуларий на същия господар, издаден в Аахен през 803 г. с цел да се успокоят тревогите на духовенството в това отношение; но направените по-рано дарения си останали. Епископите добавят, и с основание, че Людовик Благочестиви следвал примера на Карл Велики и никога не раздавал църковни имоти на военните.
Обаче предишните злоупотреби се увеличили и се стигнало дотам, че при децата на Людовик Благочестиви миряните поставяли свещеници в църквите или прогонвали свещеници, без да съгласуват това с епископите. Църквите се поделяли между наследниците; и когато ги държали в неподобаващ вид, епископите нямали друго средство против това, освен да преместят мощите.
Компиенският капитуларий постановява, че пратеникът на краля има право да прави преглед на всеки манастир заедно с епископа и със съгласието и присъствието на този, който го владее; и това общо правило доказва, че злоупотребата е била всеобща.
Това е ставало не по липса на закони, които да определят възвръщането на църковните имоти. Когато папата упрекнал епископите, че се отнасят небрежно към възстановяването на манастирите, те писали писмо до Карл Плешиви, че тоя упрек не ги засяга, защото те не са ни най-малко виновни; и му обърнали внимание на това, което им било обещано, решено и определено на толкова много народни събрания. В същност те посочват девет такива събрания.
Спорели непрекъснато, докато идват норманите и привеждат всичко в съгласие.
Глава XII
Установяване на десятъка
Разпоредбите на крал Пипин дали на църквата по-скоро надежда за облекчение, отколкото действително облекчение; и ако Карл Мартел намира цялото обществено състояние в ръцете на духовенството, Карл Велики намира цялото имущество на духовенството в ръцете на военните. Не можело да се накарат военните да върнат това, което им било дадено; обстоятелствата тогава правели това още по-неосъществимо откогато и да било. От друга страна, не можело да се остави християнството да загине по липса на църковнослужещи, храмове и просвещение.
Това накарало Карл Велики да установи «десятъка» — нов вид имущество, което имало за духовенството това удобство, че било предоставено само на църквата и можело по-късно чрез него лесно да се установи всяка злоупотреба.
Някои са се опитвали да установят една по-стара дата за възникването на тази институция; но източниците, на които се позовават, доказват, струва ми се, обратното. В разпоредбите на Хлотар се казва само, че определена «десетина» въобще няма да се взема от църковните имоти. Така че църквата по това време била далеч от това да взема «десятък»; всичкото, което искала да постигне, било да се освободи от него. Вторият събор в Макона, състоял се в 585 г., който постановява да се събира «десятък», казва в същност, че някога такъв данък се е плащал: но той казва също така, че по това време вече не се е събирал.
Кой се съмнява, че и преди Карл Велики хората са четели библията и са проповядвали дарения и пожертвования според книгата на Левит? Аз казвам само, че преди тоя господар «десятъкът» само се е проповядвал, но че още не е бил установен.
Вече споменах, че разпоредбите, изработени при крал Пипин, задължавали тия, които притежават църковни имоти във вид на феоди, да плащат десятък и да поддържат в изправност църковните сгради. А да се задължат висшите представители на нацията чрез закон, чиято справедливост била неоспорима, да служат за пример на другите — това е било вече много.
Карл Велики направил нещо повече: от капитулария «de villis» ние виждаме, че той се е задължил да плаща една десета от доходите от собствените си земи; това е било още един негов голям пример.