За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но простият народ никак не е склонен да изостави собствените си интереси, повлиян от примерите. Франк-фуртският синод му предоставил още по-силен мотив за плащане на тоя данък. Приет бил капитуларий, в който се казва, че по време на последния глад били намерени много празни класове жито; че зърната били погълнати от демоните и че се чували техните гласове, които упреквали хората, загдето не плащали десятък; затова се нареждало на всички, които владеят църковни имоти, да плащат такъв данък; а скоро след това тази наредба била отправена и към всички.
Проектът на Карл Велики не успял в началото: тази новост изглеждала непосилна. У евреите плащането на десятък влизало в общия план за основаване на тяхната държава; тук обаче десятъкът бил едно бреме, несвързано с установяването на монархията. От разпоредбите, приложени към закона на лангобардите, се вижда с какви трудности е било съпроводено включването на десятъка в гражданското законодателство; по различните канони на сборниците може да се съди колко трудно е било събирането му според църковното законодателство.
Народът се съгласил най-после да плаща десятък при условие, че ще има право на откупи. Но постановлението на Людовик Благочестиви и император Лотар — неговия син, не разрешавало това.
Законите на Карл Велики за установяване на десятъка били дело, продиктувано от необходимостта; тук участие вземала само религията, съвсем не суеверието.
Неговото знаменито разделение на десятъка на четири части — за постройка на църкви, за бедните, за епископа и за църковнослужещите, доказва напълно, че той е искал да върне на църквата онази устойчивост и онова постоянство, които тя е загубила.
Неговото завещание показва желание да бъдат заличени злините, причинени от Карл Мартел, неговия дядо. Той разделил движимите си имоти на три равни части; пожелал две от тях да бъдат разделени на двадесет и една части — по една на всяка митрополия в неговата империя; всяка от тия части да бъде от своя страна поделена между митрополията и зависещите от нея епископи. Останалата трета част разделил на четири: една дал на своите деца и внуци, друга присъединил към двете вече разделени части, а останалите две дал за благочестиви дела. Изглежда, че той е гледал на огромния дар, който дал на църквата, не толкова като акт на благочестие, колкото на политическо възмездие.
Глава Х
II
За изборите в епископиите и абатствата
След като църквите обеднели, кралете изоставили своите избирателни права в епархиите и другите църковни бенефиции. Сега те се грижели по-малко за назначаване на църковнослужещи и съперниците за тия служби по-малко се обръщали към техния авторитет. Така църквата получила нещо като компенсация за имотите, които й били отнети.
И ако Людовик Благочестиви е дал право на римския народ да си избира папа, това е било една от проявите на оня общ дух, който е господствувал по това време; по отношение на римския престол трябвало да се постъпи така, както и по отношение на останалите.
Глава XIV
За феодите на Карл Мартел
Не бих могъл да кажа дали Карл Мартел е раздавал имоти на църковните феоди за пожизнено или вечно ползуване. Знам само, че по времето на Карл Велики и Лотар I е имало такива имоти, които минавали към наследниците и се поделяли между тях.
Намирам освен това, че една част била дадена в разпореждане на алодите, а друга — на феодите.
Аз вече казах, че собствениците на алоди били задължени да носят военна служба, както и собствениците на феоди. Няма съмнение, че това била една от причините, поради които Карл Мартел раздавал тези имоти и като алоди, и като феоди.
Глава XV
Продължение на същата тема
Следва да се отбележи, че тъй като феодите се превръщали в църковни владения, а църковните имоти във феоди, и едните, и другите приели в същността си черти на взаимно сходство. Така църковните имоти започнали да се ползуват с привилегиите на феоди, а феодите — с привилегиите на църковните имоти, включително и с почетните права на църквата, които възникнали по това време. И понеже тези права винаги били свързани с висшето правосъдие, предимно с това, което днес наричаме феодално, от това следва, че съдът в наследствените владения бил установен едновременно с тия права.
Глава XVI
Сливането на кралското звание със званието на майордома. Втората династия
Редът на изложението наложи изменение в реда на времето; стана така, че аз говорих за Карл Велики, преди да съм говорил за онази знаменита епоха, при която по времето на крал Пипин короната преминава към каролингите — събитие, на което за разлика от обикновените събития се обръща може би повече внимание днес, отколкото тогава.