За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Кралете не са имали власт, но са имали име; титлата на краля била наследствена, а длъжността на майордома — изборна. Макар майордомите в последните години да поставяли на престола този от меровингите, когото поискали, те никога не са вземали крал от друг род; така че древният закон, който предоставял короната на определен род, се пазел непокътнат в сърцето на франките. Личността на краля била почти неизвестна в монархията; но кралският сан бил познат на всички. Пипин, синът на Карл Мартел, смятал, че е уместно да се слеят двете достойнства — едно сливане, което винаги оставяло съмнение дали новата монархия ще бъде наследствена, или не; а това било достатъчно за този, който към кралското звание присъединявал една огромна власт. По такъв начин властта на майордома се съединила с властта на краля. При сливането на тия две власти се получило известно примирение. Длъжността на майордома била изборна, а длъжността на краля — наследствена; короната в началото на втората династия била изборна, защото избирал народът; тя станала наследствена, защото народът избирал крал винаги от един и същи род.
Отец Льокоан въпреки свидетелството на всички паметници отрича, че папата е дал разрешение за тази голяма промяна; едно от неговите основания е, че иначе папата би извършил несправедливост. Учудващо е, че един историк съди за това, което хората са извършили, по това, което е трябвало да извършат. Ако всички разсъждаваха така, нямаше да има история.
Както и да е, няма никакво съмнение, че от момента на победата на Пипин неговият род става царствуващ; а родът на Меровингите престава вече да царува. Когато неговият внук Пипин бил коронясан за крал, имало само една коронация повече и един призрак по-малко; от това той не придобил нищо друго освен кралски знаци на отличие; а в страната не били извършени никакви промени.
Казвам това, за да определя момента на преврата, за да не се изпадне в заблуждение, като се взема за преврат това, което е било само негово следствие.
В началото на третата династия, когато бил коронясан Хуго Капет, е имало по-голяма промяна; защото от анархия държавата преминала към някакво управление; но когато короната поел Пипин, страната приела управление, каквото си имала по-рано.
Когато Пипин бил коронясан за крал, той променил само името; но когато се коронясал Хуго Капет, променила се самата същност на нещата, защото съединяването на един огромен феод с короната прекратило анархията.
Когато бил коронован за крал Пипин, кралският сан бил присъединен към най-важната длъжност в държавата; когато бил коронован Хуго Капет, кралският сан бил присъединен към най-големия феод.
Глава XVII
Една особеност при избирането на крале от втората династия
От формулата за коронясването на Пипин се вижда, че Карл и Карломан били също миропомазани и благословени; и че френските сеньори се задължавали под страх от интердикция и отлъчване от църквата никога да не избират крал от друг род.
От завещанията на Карл Велики и Людовик Благочестиви може да се заключи, че франките са си избирали краля измежду кралските деца — нещо, което напълно отговаря на горното условие. Но когато императорското достойнство преминало от дома на Карл Велики към друг дом, избирателното право, което било ограничено и условно, станало чисто и безусловно; така франките са се отдалечили от древната си конституция.
Чувствувайки, че идва краят му, Пипин свикал духовните и светските сеньори в Сен-Дени и разделил кралството на двамата си сина — Карл и Карломан. Ние не разполагаме с актовете на това събрание; но сведения за това, което е ставало там, се намират у автора на старата историческа колекция, издадена от Канизий; и в аналите на Метц, както е забелязал М. Балюз. Но аз намирам тук две неща, които си противоречат някак си: първо, че Пипин е извършил подялбата със съгласието на своите велможи, и, второ, че той е направил тази подялба по бащино право. Случаят доказва това, което казах — че правото на народа при тази династия се е състояло в избирането на крал от същия род; това по-точно е било право да се изключва, а не право да се избира.
Тоя вид право на избор се потвърждава от паметниците на втората династия. Към тях принадлежи и капитуларият на Карл Велики за разделянето на империята между тримата му синове, в който, след като им е определил частта, той казва, че «ако един от тримата братя има син, когото народът иска да избере за наследник на бащиното кралство, чичовците са длъжни да му се подчиняват».