Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Вие, разбира се, помните също — кралят натъртваше на всяка дума, — че самият вие не бяхте много разположен към този брак.
— Вярно е, ваше величество.
— Спомняте ли си, че молбата ви към мен беше отправена с неохота?
— Да, ваше величество.
— Накрая, спомням си, защото аз също имам добра памет като вас, господин графе, че вие казахте следните думи: „Аз не вярвам в любовта на госпожица Дьо ла Валиер към виконт Дьо Бражелон.“ Нали така?
Атос усети удара, но го издържа.
— Ще ви припомня, че ваше величество казваше, че отлага сватбата за доброто на господин Дьо Бражелон.
Кралят мълчеше.
— Сега господин Бражелон е толкова нещастен, че не може да чака повече, и ви моли да произнесете окончателното си решение.
Кралят побледня. Атос внимателно го погледна.
— За какво моли… господин Дьо Бражелон? — нерешително каза кралят.
— Все за същото, за което аз молих краля последния път: за разрешение от ваше величество за този брак.
Кралят отново мълчеше.
— За нас не съществуват повече прегради. Госпожица Дьо ла Валиер не е богата, не е знатна и не е красива, но все пак е единствената приемлива партия за господин Дьо Бражелон, защото той обича тази девойка.
Кралят здраво стисна ръце.
— Ваше величество се колебае? — попита графът все така учтиво и настойчиво.
— Не се колебая… Аз просто отказвам.
Атос се замисли за миг, после много тихо каза:
— Вече имах честта да доложа на краля, че никакви прегради не могат да спрат господин Дьо Бражелон и неговото решение е окончателно.
— Струва ми се, че моята воля е преграда!
— Това е най-сериозната преграда. Ще ми бъде ли позволено най-смирено да попитам ваше величество: Каква е причината за този отказ?
— Каква е причината?… Това какво е? Разпит ли? — възкликна кралят.
— Молба, ваше величество.
Кралят се подпря с юмруци на масата и каза глухо:
— Вие забравяте правилата на дворцовия етикет, господин Дьо ла Фер. В двора не е прието да се разпитва кралят!
— Истина е, ваше величество. Но ако не е прието да се разпитва кралят, все пак е приемливо да се изказват известни предположения.
— Да се изказват предположения! Какво означава това, господине?
— Почти винаги предположенията на поданиците възникват вследствие неискреността на монарха…
— Господине!
— Както и на недостатъчното доверие от страна на поданика — уверено продължи Атос.
— Струва ми се, че вие се забравяте — повиши глас кралят, поддавайки се на неудържим гняв.
— Аз съм принуден да търся на друго място това, което се надявах да намеря при вас, ваше величество. Вместо да чуя отговора от вашата собствена уста, съм принуден да се обърна към себе си.
Кралят стана и каза рязко:
— Господин графе, аз ви отдадох цялото си време. Тези думи бяха равносилни на заповед.
— Ваше величество, не успях да кажа всичко, за което съм дошъл. Толкова рядко виждам ваше величество, че съм длъжен да използвам случая.
— Вие направихте вашите предположения. Сега преминавате към оскърбления.
— О, ваше величество, да оскърбя краля! Никога! През целия си живот съм твърдял, че кралете стоят по-високо от другите хора не само със своето положение и могъщество, но и с благородството на душата си и с мощта на своя ум. Никога не бих повярвал, че моят крал крие зад думите си някаква задна мисъл.
— Какво означава това? Каква задна мисъл?
— Ще обясня — безстрастно рече Атос. — Ако ваше величество, отказвайки на виконт Дьо Бражелон ръката на госпожица Дьо ла Валиер, е имал друга цел освен щастието и благото на виконта…
— Нали разбирате, господине, че вие ме оскърбявате?
— Ако предлагайки на виконт Дьо Бражелон отсрочка, ваше величество е искал само да отдалечи годеника на госпожица Дьо ла Валиер…
— Господине!
— Чувам това от всички страни, ваше величество. Навсякъде се говори за вашата любов към госпожица Дьо ла Валиер.
Кралят разкъса ръкавиците си, които от няколко минути нервно хапеше, мъчейки се да се овладее, и закрещя:
— Горко на тези, които се месят в моите работи! Аз взех решение и ще срина всички прегради!
— Какви прегради? — попита Атос.
Кралят внезапно се спря, като кон, измъчван от своя мундщук, мятащ се в устата му и късащ устните му, и изведнъж каза с благородство, толкова по-безгранично, колкото по-голям беше гневът му.
— Аз обичам госпожица Ла Валиер.
— Но това не би могло да ви попречи, ваше величество — прекъсна го Атос, — да я дадете за съпруга на господин Дьо Бражелон. Такава жертва би била достойна за монарха. Тя би подобавала на заслугите на господин Дьо Бражелон, който отдавна служи на краля и може да се счита за доблестен воин. По такъв начин кралят, принасяйки в жертва своята любов, би могъл да докаже пред всички, че е пълен с великодушие, с благодарност, а освен това е отличен политик.