Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
След като приемаха условията й, нямаше особено значение защо го правят. Засега. По-късно щеше да има достатъчно време да ги принуди да си кажат всичко.
— Не се съмнявам, че и другите ще се съгласят — каза Раган.
— Другите ли? — примигна тя. — Искаш да кажеш, че има повече от вас двамата? Колко са?
— Ами… останахме само петнайсетина. Не мисля, че Барту и Ненгар ще дойдат.
— Душат след проклетия пророк. — Юно извърна глава и се изплю. — Само петнайсет. Сар падна от оная проклета клисура в планината, а Мендао се набута в оня скапан дуел с трима Ловци на Рога и…
Нинив зяпна. Петнайсет! Трескаво запремята наум какво ще им струва да изхранят петнайсет мъже. Дори когато не бяха особено гладни, Том и Джюйлин изяждаха по колкото двете с Елейн заедно. Светлина!
От друга страна, с петнайсет шиенарски воини не беше необходимо да чакат за кораб. Един речен съд със сигурност беше най-бързият начин да се пътува — сега вече си спомняше много добре това, което беше чула за Салидар: крайречен град, или близо до реката; един кораб можеше да ги закара направо до него — но все пак един шиенарски ескорт щеше напълно да подсигури фургона им от Белите плащове и разбойниците, както и от последователите на пророка. Но щеше да е много по-бавно. А един самотен фургон, потеглил от Самара с подобен ескорт, щеше да изпъква. Като пътен знак за Могедиен или Черната Аджа. „Просто ще им кажа на Сините да се разправят с тях, и толкова!“
— Какво има? — попита Раган, а Юно добави извинително:
— Не трябваше да казвам как загина Сакару. — Сакару ли? Сигурно е било след като беше престанала да слуша. — Аз не прекарвам много време с прок… с дами. Все забравям, че имате слаби коре… аа, деликатни стомаси. — Ако не престанеше да си подръпва кръпката на окото, щеше да види колко деликатен е стомахът й.
Броят не променяше нищо. Ако двама шиенарци беше добре, петнайсет щеше да е чудесно. Собствената й частна войска. Нямаше да й се налага да се безпокои от Бели плащове, разбойници или фанатични бунтовници, нито дали е сбъркала с Галад. Впрочем колко телешки бута можеха да изядат петнайсет мъже на ден?
— Е, добре — каза тя, като се постара да придаде на гласа си твърдост. — Всяка нощ, веднага щом се стъмни, един от вас — само един, запомнете! — ще идва тук и ще пита за Нана. Това е името, под което ме знаят. — За тази заповед нямаше особена причина, освен да привикнат още от самото начало да й се подчиняват. — Елейн я знаят като Морелин, но вие ще питате за Нана. Ако ви трябват пари, при мен ще идвате, не при Масема. — За малко да трепне, когато последното излезе от устата й. В печката на фургона все още имаше злато, но Лука още не си беше поискал стоте крони, а щеше. Но все пак им оставаха накитите, ако се наложеше. Трябваше да е сигурна, че ги е отдръпнала от Масема. — Освен това никой от вас няма да се доближава до мен или до трупата. — Ако не им го кажеше, сигурно щяха да устроят постове или някаква друга идиотщина. — Не и докато не се намери кораб. В който случай идвате веднага и на бегом. Разбрахте ли ме?
— Не — измърмори Юно. — Защо, мътните да го вземат, трябва да се държим настрана от… — Главата му се дръпна назад, когато предупредително вдигнатият й пръст почти докосна носа му.
— Какво ти казах аз за езика? — Наложи си да го изгледа застрашително, макар от свирепата червена кръпка на окото му да й призляваше. — Освен ако най-после не го запомниш, ще научиш защо мъжете в Две реки си сдържат езиците.
Тя изчака, докато той осъзнае думите й. Юно си нямаше представа каква точно е връзката й с Бялата кула. Знаеше само, че такава има. Можеше да е агентка на Кулата или обучена в Кулата. Или дори Айез Седай, макар и да е получила шала отскоро. А заплахата й беше достатъчно смътна, за да вложи в нея най-лошия според него превод. Тази техника й беше известна много преди да чуе Джюйлин да я споменава пред Елейн.
Когато й се стори, че идеята е прихванала — и преди да е успял да я попита каквото и да било, — тя свали ръката си.
— Ще стоите настрана по същата причина, по която и Галад. За да не привличате внимание. Колкото до останалото, ще го правите, защото аз казвам така. Ако трябва да ви обяснявам всяко свое решение, няма да ми остане време за нищо друго, така че просто се постарайте да се подчинявате.
Последната забележка напълно подхождаше на Айез Седай. Освен това те нямаха никакъв избор, след като бяха решили да й помогнат да се добере до Ранд, както смятаха. Общо взето, тя се чувстваше съвсем доволна от себе си, когато ги подкани да се връщат в Самара и след това закрачи покрай чакащата тълпа и мина под табелата с името на Валан Лука.