Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За нейна изненада, към представлението се беше появила една добавка. На нова платформа, недалече от самия вход, някаква жена в прозрачни широки панталони стоеше на главата си с разперени ръце и с по два бели гълъба във всяка длан. Не, не беше на главата си. Беше хванала някаква дървена рамка със зъбите си и пазеше равновесие на нея! Под смаяния поглед на Нинив странната акробатка свали за миг ръцете си до платформата и се сгъна одве, сякаш си седна на главата. Но и това не стигаше. Краката й се извиха пред нея и се провряха под ръцете й по невъзможен начин, след което тя постави гълъбите на извърнатите си нагоре ходила, оказали се най-високата част на усуканата топка, в която се беше завързало тялото й. Зрителите ахнаха и заръкопляскаха, но гледката накара Нинив да потръпне. Твърде много й напомняше какво беше направила Могедиен с нея самата.
„Точно затова смятам да я предам на Сините — каза си тя. — Просто не смятам да предизвиквам повече бедствия.“ Всичко това беше вярно, но тя също така се страхуваше, че следващия път няма да може да се измъкне нито толкова лесно, нито толкова леко. Пред друг нямаше да си го признае. Не й хареса, че го признава и пред себе си.
След като още веднъж погледна озадачено усуквачката — не беше в състояние дори да гадае в какво се е усукала тя междувременно, Нинив се обърна. И се сепна, когато Елейн и Биргит изведнъж се появиха до нея, измъквайки се от напиращата тълпа. Елейн се беше заметнала с пелерина, благоприлично покриваща бялото й елече и панталонките, докато Биргит почти парадираше с червената си рокля със скандално широкото деколте. Не, какво ти „почти“! Дори беше изправила снага повече от друг път и бе отметнала плитката си, която я прикриваше поне малко. Нинив опипа отчаяно възела на шала си — всеки поглед към Биргит само й напомняше как щеше да изглежда самата тя, когато махне сивата вълна. Колчанът на Биргит висеше на колана й и тя държеше лъка, който й беше намерил Лука. Но за стрелбата й беше станало доста късно, разбира се.
Нинив погледна към небето и разбра, че греши. Въпреки всичко, което й се беше случило, слънцето си седеше високо над хоризонта. Сенките се бяха поудължили, но не толкова, че да разколебаят Биргит, за съжаление.
Стараейки се да скрие отчаяното си поглеждане към слънцето, Нинив кимна към жената с прозрачните панталони, която междувременно беше започнала да се извива в нещо, за което Нинив беше сигурна, че е невъзможно. Като продължаваше да се крепи на зъбите си.
— Тази откъде е?
— Лука я нае — отвърна спокойно Биргит. — Купи и някакви леопарди. Казва се Мюелин.
Ако Биргит беше самото олицетворение на хладно самообладание, Елейн почти трепереше от вълнение.
— Откъде била! — изломоти тя. — От една трупа, която тълпата щяла за малко да изпотъпче!
— Чух за това — каза Нинив, — но не е толкова важно. Аз…
— Не било важно! — Елейн завъртя очи към небесата, като че търсеше съвет оттам. — А случайно да си чула защо? Не знам дали са били Белите плащове, или този пророк, но някой е насъскал тълпата, защото смятали, че… — тя се огледа и сниши глас: никой от тълпата не се спираше, но всеки от минаващите се заглеждаше към двете застанали встрани жени, явно изпълнителки — …че една жена в трупата им може да е с шал. — Тя многозначително натърти на последната дума. — Само глупци могат да допуснат, че такава ще тръгне с пътуваща менажерия, но ето, че ние с теб сме. А ти хукна към града, без дума да кажеш на никого. Чух какво ли не: от това, че някакъв плешивец те е метнал на рамо и те е отнесъл, до това, че си се целувала с шиенарец и си се изнизала под ръчичка с него.
Нинив още не бе успяла да си затвори устата от изумление, когато Биргит добави:
— Лука много се притесни от тия приказки. Той каза… — Тя се окашля и заговори по-плътно: — „Значи си пада по груби мъже, а? Хм, мога да бъда груб като буца въглища!“ И тръгна с двама яки момци да те търси. Том Мерилин и Джюйлин Сандар също тръгнаха, не по-малко люти. Това още повече ядоса Лука, но всички бяха толкова притеснени за теб, че не им остана време да се карат помежду си.
Нинив ги зяпна объркана. Падала си по груби мъже? Какво е искал да каже Лука… Осмисли го, макар и бавно, и изпъшка.
— О, само това ми липсваше. — И Том и Джюйлин отгоре, хукнали из Самара. Светлината само знаеше в какво можеха да се забъркат.
— Не знам какво точно правиш — каза Елейн, — но тук само си губим времето.
Нинив се остави да я поведат през навалицата, по една от двете й страни, но въпреки неприятната новина за Лука и останалите, се чувстваше доволна от свършеното.