Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Да, с мен! Учителят ми изчезна, сигурно е загинал! Или е напуснал този свят, ако е истина онова, което ми казваш... Какво да правя сама?! Кан е убит. Сидри избяга с Диамантения меч, а аз го изпуснах заради проклетниците от Седмоцветието... Дребосъкът има преднина и Каменният престол няма да изпусне случая да ме оклевети пред Кръга на капитаните, за да предпазят себе си и... Ще ме прогонят! Хлъц!

- Е, е... нима безстрашната Тави се кани да заплаче? -неловко смутолеви магът. - Недей, моето момиче. Не си струва. Аз те видях как се биеше - до последно.

- Да... хлъц... но нямам накъде да ида, хлъц...

- Ами... ще си идеш у дома...

- Дом! Във владенията на Волните има една къща... там имам само свой ъгъл - горчиво изхълца девойката. - Там стои леглото ми, а под него едно сандъче с вещи...

- А... преди това?

- Няма никакво "преди това". Бях осиновена от Волните, бях боен маг в дружината им. Първият ми истински поход беше край манастира Tap...

- Тарсваарден - прекъсна я Акциум. - Знам. Чувал съм.

Елегантно. Колцина бяхте?

- Аз, Кан и още двама бойци.

- Елегантно - повтори Акциум. - Дори си помислих, че е било дело на Дъгата, чувстваше се ръката на истински вълшебник...

- Наистина ли? - през сълзи се усмихна Тави.

- Наистина. Само не се надувай, скъпа. Хвалбите понякога вредят повече от хокането.

- Значи, все пак...

- Тави, мило дете, ние с теб едва се познаваме. Е, аз може би прозирам в теб много неща, но ти - какво можеш да кажеш за мен?

Ти дори не си представяш колко опасно нещо е да бъдеш редом с мен. Аз също съм преследван. Но ловците не са някакви си там измършавели от пости дракони, нито откачили елфически разбойници. Заточилият ме не е шега работа. Мощта му е невъобразима, той владее... как да е, няма значение. Пак ме подхлъзна, хитрушо. Още малко и ще взема да играя хоро по твоята свирка. Хайде, от мен да мине, можеш да ме придружиш. Но никакви повече въпроси за миналото ми, инак ще ти запечатам устните със заклинание! Споразумяхме ли се?