Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Защото? - обади се девойката, тъй като мълчанието на вълшебника беше продължило дълго.

- Защото така. Оказа се, че дори само словата ми влияят върху Съдбата. Върху Съдбата на световете дори... Пфу, демони да го вземат, пусто да опустее! Колко ми е писнало от всичко това! -Дланта му разсече въздуха като острие на меч. Тави се присви от уплаха. - С къртовско постоянство си блъскаш главата в стените, за да стигнеш донякъде в овладяването на Висшата магия, пък щом постигнеш онова, което ти сочат за пример, за идеал - тогава пристига някой си и те тика в зандан за векове!

- За... за какво ми говориш?

- За нищо - раменете на Акциум се отпуснаха. - Няма значение. Пак спряхме. Да вървим. Тави.

- Ти не искаш да ми разказваш това, за което те моля.

- Не мога - въздъхна чародеят. - Някога бях... нещо. О, какво нещо бях! Нямаше друг като мен! А после... падение. Падение. Тъпашкото име Акциум. И накрая - заточението. Тави, този свят стои на ръба на бездна. Върху него се плъзва сянка. Не... не е сянка. Сянка е, когато между теб и слънцето се появи някакъв предмет -облак, чадър... секира на палач... Сега е... друго. Онези твари... виждал съм какви ли не същества, но такива като тях - не. Мислех си, че знанието няма предели...

Вълшебникът млъкна. Под чизмите на двамата пътници жвакаше рядка есенна кал. Матово блестяха сиви локви. От небето почна да ръми нещо противно и ситно - ни дъжд, ни мъгла. От онези, които се промъкват и през най-плътното наметало.

- Накъде вървим сега? - попита Тави.

- Аз отивам в Мелиин.

- Помислих си, че си подгонил тварите с кози крака.

- Тях отдавна ги няма в джуджешките подземни галерии.

Няма смисъл да слизам там. Тварите са около столицата. А в столицата става нещо странно. Не мога да разбера какво.

Употребяват се доста силни бойни заклинания... май кипи сражение. Я познай, кой с кого се бие?

- Дъгата потушава бунт.

- Може и да не е обикновен бунт. Все пак не говорим за провинциална крепост, а за имперска столица. Как да е. Не искам в момента да използвам магия... и без това попрекалих.

- Потерята... - сети се Тави.

- Забрави за тия - небрежно изхъмка Акциум. - Обаче не ми е ясно, как си дръзнала да им се опълчиш? Вярно, че тукашните адепти са малко кекави, но...

- Аз и читави съм надвивала! - моментално се засегна девойката.

- Виждам - мрачно кимна вълшебникът. - Имаш силна дарба.

И много си я развила. Но цялата ти сила е в омразата. Не се ли страхуваш, че искрицата магия в теб ще угасне, когато се наситиш на мъст?