Диамантен меч, дървен меч [bg]

Честно казано, мислех си, че това е общоизвестно. Стар глупак.

Ох... ами, представи си каква "музика" ще се получи, когато всеки хукне алчно и ненаситно да чародейства. Ако идеше реч за същинска музика - горко на слушателите. Но в случая с магията пострадали няма да са само ушите. Съгласна ли си с мен? Ще плъзнат такива породени от вълшебство изчадия, че едно само да се окаже малко по-трайно и... Ордените тъкмо с това са заети - да предпазват хората сами да си навредят...

- Не е вярно! - викна тя ядосано. - С власт са заети! И с плячкосване! Само дето са го направили законно, нали те диктуват законите! Моят Учител ми казваше...

- А що за човек беше този твой Учител? - меко и умело пресече избухването й Акциус. - Вече стана дума за него.

Продължавам да си мисля, че е бил маг от Дъгата, при това маг от висок ранг, иначе нямаше да те обучи толкова тънко да усещаш силата. Опиши ми го. Познавах мнозина майстори-магове.

- Той беше... - объркана и усмирена измърмори девойката, -беше... много висок. Слаб, кокалест. Плешив. И лицето му едно такова... кокалесто. Приличаше на гол череп. Аз много се бях уплашила отначало. Той ми обясни, че така станало поради едно не съвсем сполучливо заклинание за лечителство...

- Хм. Слаб, плешив, кокалесто лице... Тц. Не познавам такъв.

Сред висшите йерарси на Небесната дъга такъв нямаше, сигурен съм. Орла... тоест, боговете да ми дадат акъл, кой ли е бил тогава? -замърмори Акциус и неочаквано втренчено изгледа младата вълшебница. - Нищо не ми хрумва. Това е лошо. Много лошо.

Изглеждаше много угрижен.

- Толкова ли е важно? - направо попита Тави.

- Сега не, ала нещо ми подсказва, че после ще напомни за себе си - загадъчно отвърна магът. - Но, всъщност... права си. Няма смисъл да мислим предварително. Не е тъй важно.

- А кое е? - незабавно попита Тави.

- Въпросът откъде са изникнали козокраките и как да се справим с тях - сериозно отвърна вълшебникът. - Както и нещо... лично.

- Какво?

- Не страдаш от тактичност, а, Тави? Ще ти кажа. За това, каква цена ще платя, задето съм избягал от затвора си.

- Ти... си избягал? - изуми се тя.

- Да. Наруших забраните и напуснах килията си.

- И сега? - тя почувства хлад в гърдите. - Какво ще стане?

Какво може да се направи?

- Със Заточилия ме - нищо. Уви. Не е възможно да бъде убит. Надявам се само, че ще успея да го разубедя.

- Защо те е заточил - опита отново Тави, след като разбра, че магът не е склонен да каже нищо повече по предишния въпрос.

Но Акциум окончателно бе загубил желание да споделя.

- Няма да засягаме това - отсече той. - Не питай повече. Моля те.

Тави се оклюма. Кимна унило. И почти веднага изхленчи жално:

- А кой ще ме учи, ако нещо стане с теб!? -А? Какво ще стане с мен? - възкликна вече съвсем разстроената девойка.

- С теб? - стъписа се Акциум.