Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Аз искам да дойда! — светнаха очите на Гали.
— Не. Това противоречи на собствените ми правила. — Бръмонд поклати глава. — Какво ще кажеш, Багс? Знам, че е кофти номер, но може би само този път ще е по-добре да пропуснеш приключението.
Професорът не изглеждаше незаслужено разочарован. Всъщност на Пол му се струваше, че е благодарен за извинението.
— Щом мислиш, че така е най-добре, Хърли.
— Значи всичко е решено. Нека само да запаша мойта стара Бетси… — Бръмонд отвори един сандък до кормилото, извади оттам кавалерийска сабя в ножница и я закопча на кръста си. После се обърна към Пол:
— Ами ти, старче? Какво оръжие си избираш? Може да ми се намират тук един — два пистолета, но трябва да ми обещаеш, че няма да стреляш, докато аз не кажа — Бръмонд извади чифт оръжия, както се стори на Пол, леко архаични, и надникна в дулата им. — Добре. И двата са заредени — подаде ги на Пол, който ги затъкна в пояса си. — В края на краищата ние не искаме жреците да разберат за нас по-рано, отколкото трябва. Ммм? — Бръмонд продължи да рови из сандъка. — Значи и на тебе ще ти трябва да започнеш с нещо. Колкото да си платиш пътните.
Той се изправи и му подаде изключително живописно оръжие — отчасти брадва, отчасти копие, — високо две трети от ръста на Пол.
— Ето ги. Това е вонарски салджак. Изненадващо добър за близък бой, пък и доста уместен — нали и годеницата ти е от тях. От вонарите, искам да кажа.
Щом Пол се загледа в странното, покрито с филигран оръжие, Бръмонд притича до парапета и преметна крак през него.
— Хайде, старче. Време е да вървим.
Почувствал се почти безпомощен, сякаш се движеше през нечий чужд сън, Пол го последва.
— Внимавай — обади се Гали, но на Пол му се струваше, че перспективата за страшна опасност радва момчето повече, отколкото трябва.
— Опитай се наистина да удържиш Хърли да не предизвика междупланетен инцидент — добави Багуолтър.
На Пол му се видя трудно да слиза надолу със салджака в ръка. На трийсет метра надолу под кораба — и все още на половината разстояние от земята — Бръмонд спря и нетърпеливо го зачака.
— Виж какво, старче, бих рекъл, че сме тръгнали да спасяваме дамата на сърцето на някой съвсем друг човек, а не твоята. Ще изгубим елемента изненада.
— Аз… всъщност не съм свикнал на такива работи. — Пол се залюля; ръката, с която се държеше за стълбата, се потеше.
— Дай! — Бръмонд протегна ръка, взе салджака и продължи да слиза. Сега на Пол му беше по-лесно да слиза и дори за първи път успя да се огледа. Все още бяха обкръжени, но по-скоро не от кули, а от дървета със странна форма. Самата градина сякаш се простираше надлъж и нашир във всички посоки: топлата марсианска нощ беше изпълнена с аромата на растения.
В гъстата зеленина и в тишината имаше нещо, което погъделичка паметта му. Растения… Помъчи се с всички сили да си спомни. Струваше му се някак важно. Гора, обградена от стени…
Бръмонд отново беше спрял — този път в края на стълбата, само на отскок от земята. Пол забави ход. Какъвто и спомен да бяха извикали императорските градини в него, той пак се изплъзна — измести го една по-належаща грижа.
— Ти каза, че те никога не биха очаквали да дойдем точно по този начин, но тази вечер аз видях много въздушни кораби. Защо това ще ги изненада?
Спътникът му извади сабята от ножницата си, после скочи леко на земята. Огромни цветя с телесен цвят се люлееха от вятъра, който Пол не усещаше. Някои от дърветата имаха бодли, дълги колкото човешка ръка, а други — цветове, които приличаха на мокри, гладни усти. Пол потрепери и скочи долу.
— Всъщност точно заради вормаргите — поверително му прошепна Бръмонд. Той му подхвърли салджака. Наложи се Пол да се извърти, за да избегне острото като бръснач острие. — Повечето хора се боят от тях до смърт — и тръгна с бърза крачка. Пол се забърза след него.
— Вормарги ли? Тези пък какви са?
— Марсиански гадове. Някои хора им викат змийски маймуни. Грозна гад.
Имаше само половин секунда да осмисли идеята, когато нещо огромно, рошаво и вонящо тупна от дървото насред пътя.
— Говорим за вълка, а той — в кошарата! — обади се Бръмонд и замахна към звяра със сабята си. Щом съществото изръмжа и се дръпна назад, Пол мерна жълти очи като цепки и огромна муцуна, пълна, с криви зъби. Още два силуета тупнаха от дървото до тях. Пол едва успя да вдигне навреме вонарската брадва, за да отблъсне една лапа с дълги нокти, която се стрелна към лицето му; въпреки това ударът отхлаби хватката, с която държеше оръжието, и едва не го събори на земята.