Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Ще се върнем — тросна се Ферис към началника на пазачите. — Стой тук и не пускай никого. Ясно ли е? Никого.
Те избутаха Тагарт в колата, паркирана при дърветата на входа.
— Ще се върнем — каза Ферис, без да се обръща към никого, на дърветата и на тъмното небе.
За момента единственото нещо, в което бяха уверени, беше, че трябва да избягат от това мазе — мазето, в което живият генератор беше оставен вързан до мъртвия.
Глава XXX
В името на най-добрите сред нас
Дагни тръгна към пазача, който стоеше на вратата на Проекта „Ф“. Стъпките й бяха целенасочени, равномерни и открити, звънтяха в тишината на пътеката между дърветата. Тя вдигна глава към един лунен лъч, за да му позволи да разпознае лицето й.
— Пусни ме — каза тя.
— Влизането е забранено — отговори той с глас на робот. — По заповед на доктор Ферис.
— Аз съм тук по заповед на господин Томпсън.
— А? Аз… не знам нищо за това.
— Аз знам.
— Искам да кажа, че доктор Ферис не ми е казал… госпожо.
— Аз ти казвам.
— Но аз трябва да приемам заповеди единствено от доктор Ферис.
— Значи няма да се подчините на господин Томпсън?
— О, нищо подобно, госпожо! Но… ако доктор Ферис е казал да не пускам никого, това значи никого… — той добави несигурно и умолително: — … нали?
— Знаете ли, че името ми е Дагни Тагарт и че сте виждали снимките ми по вестниците с господин Томпсън и всички основни лидери на страната?
— Да, госпожо.
— Тогава решавай дали си готов да не се подчиниш на заповедите им.
— О, не, госпожо, не съм!
— Тогава ме пусни.
— Но не мога да не се подчиня и на доктор Ферис!
— Тогава избирай.
— Ама аз не мога да избирам, госпожо! Кой съм аз, че да избирам?
— Ще ти се наложи.
— Вижте — побърза да каже той, докато вадеше ключ от джоба си и се обръщаше към вратата, — ще попитам шефа. Той…
— Не — възрази тя.
Нещо в гласа й го накара да се обърне обратно към нея. Тя държеше пистолет, насочен право към сърцето му.
— Слушай ме внимателно — каза тя. — Пускай ме или ще те застрелям. Можеш да се опиташ да ме застреляш, ако можеш. Само това можеш да избираш — и нищо друго. Сега решавай.
Челюстта му увисна и ключът падна от ръката му.
— Махай се от пътя ми! — извика тя.
Той поклати глава трескаво, притиснат о вратата.
— За Бога, госпожо! — преглътна той с отчаян, умолителен хленч. — Не мога да стрелям по вас, понеже ви праща господин Томпсън! Не мога и да ви пусна в нарушение на заповедта на доктор Ферис! Какво да правя? Аз съм само дребна риба! Подчинявам се на заповеди! Не зависи от мен!
— Животът си е твой — каза тя.
— Ако ми позволите да питам шефа, той ще ми каже, той…
— Няма да питаш никого.
Но откъде да знам, че наистина имате заповед от господин Томпсън?
— Няма как. Може би нямам. Може би действам на своя глава и ще те накажат, че си ме послушал. Може би имам и тогава ще те хвърлят в затвора за неподчинение. Може би доктор Ферис и господин Томпсън са на едно мнение за това. Може би не и тогава ще трябва да се противопоставиш на единия. Това трябва да решиш. Няма кого да питаш, на кого да се обадиш, кой да ти каже. Ще трябва да решаваш сам.
— Ама аз не мога да решавам! Защо аз?
— Защото твоето тяло препречва пътя ми.
— Но аз не мога да решавам! Не трябва да решавам!
— Ще броя до три — каза тя. — После ще стрелям.
— Чакайте! Чакайте! Не съм казал „да“ или „не“! — извика той и се прилепи по-плътно до вратата, сякаш неподвижността на ума и тялото бяха най-добрата му защита.
— Едно… — започна да брои тя; можеше да види очите му, приковани ужасено в нея. — Две… — виждаше и че пистолетът му внушаваше по-малко ужас от алтернативата, която му предлагаше. — Три.
— Спокойно и безразлично, тя, която би се поколебала да стреля и по животно, натисна спусъка и стреля право в сърцето на човек, който искаше да съществува без отговорността на съзнанието. Пистолетът й беше със заглушител — нямаше звук, който да привлече нечие внимание, само тупването на тяло в краката й. Тя вдигна ключа от земята, сетне изчака няколко мига, както се бяха разбрали.