Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Скъпа Воршева, не се дръж с мен като с някое от каруцарчетата, с които си отрасла. Единственото, което съм чувал от теб, е колко печална е нещастната принцеса и как й липсва семейството й. Сега Мириамел е напуснала с някакъв разбойник, а друг негов съучастник е използвал печата на пръстена ми, за да премине необезпокоявана през портата! Не съм глупак!
Тъмнокосата жена срещна за миг погледа му и устните й се разтрепериха. От очите й бликнаха сълзи от гняв. Тя седна в стола си, което бе съпроводено от шумоленето на дългите й поли.
— Чудесно, принц Джосуа — отвърна тя, — отрежи ми главата, щом искаш. Помогнах на нещастното момиче да се върне при родителите си в Набан. Ако не беше така коравосърдечен, самият ти щеше да я изпратиш с въоръжен конвой. Вместо това единственият й спътник е един благ монах. — Тя измъкна кърпичка от деколтето на роклята си и попи очите си. — И все пак така е по-щастлива, отколкото да седи тук затворена като в клетка.
— Сълзите на Елисия! — изруга Джосуа и размаха ръка във въздуха. — Глупава жена! Желанието на Мириамел е да играе ролята на посланик — намислила е да се прослави, като привлече роднините си в Набан на моя страна в тази битка.
— Може би не е честно да казваш „да се прослави“, Джосуа — намеси се Исгримнур. — Мисля, че принцесата искрено желае да помогне.
— И какво лошо има в това?! — отсече предизвикателно Воршева. — Нуждаете се от подкрепата на Набан, не е ли така? Или сте прекалено горделиви?
— Боже Господи, набанците са вече на наша страна! Разбираш ли? Преди час имах среща с лорд Девазалес. А ето че дъщерята на Върховния крал се скита някъде из земите, в които войските на баща й са готови да нахлуят всеки момент и които гъмжат от негови шпиони!
Джосуа размаха безпомощно ръце, след което се тръшна върху един стол и изопна дългите си крака.
— На мен и това ми е в повече, Исгримнур — продължи уморено той, а ти се питаш защо не обявя съперничество за трона на Елиас. Та аз дори не съм състояние да гарантирам безопасността на едно момиче под собствения си покрив.
Исгримнур се усмихна печално.
— Баща й също не успя да се справи с това, доколкото си спомням.
— И все пак… — Принцът вдигна ръка и разтри челото си. — Усирис, главата ми направо ще се пръсне.
— Чуй ме, Джосуа — продължи херцогът и хвърли предупредителен поглед към останалите да не се намесват, — не всичко е загубено. Просто трябва да пратим взвод сигурни мъже да намери Мириамел и този монах… Кедрик или както му е името…
— Кадрах — отвърна глухо Джосуа.
— Добре, Кадрах. Е, една млада девойка и един благочестив монах не могат да се придвижват кой знае колко бързо. Просто ще изпратим няколко конници, за да ги настигнат.
— Освен ако лейди Воршева не е предоставила коне и на тях — отвърна ядосано Джосуа и се изправи. — Не сте го направили, нали?!
Воршева не посмя да го погледне.
— Милостиви Ейдон! — възкликна Джосуа. — Това е последният номер! Ще те върна на оня варварин баща ти в чувал, дива котко!
— Принц Джосуа? — обади се арфистът и тъй като не получи отговор се изкашля и почна отново: — Ваше височество?
— Какво? — отвърна раздразнено Джосуа. — Да, ти си върви. Ще си поговоря с теб по-късно. Върви.
— Но, сър… мога ли… Не казахте ли, че името на монаха е… Кадрах?
— Да, така каза капитанът на порталната стража. Защо, познаваш ли го?
— О, не, принц Джосуа, но мисля, че момчето, Саймън, го е срещало. Разказваше ми за приключенията си и името ми звучи доста познато. О, принце, ако това наистина е той, може би принцесата е в опасност.
— Какво искаш да кажеш? — Джосуа се приведе напред.
— Този Кадрах, за който ми е разказвал Саймън, е мошеник и крадец, сър. Може да е предрешен като монах, но не е никакъв божи човек, това е абсолютно сигурно.
— Не може да бъде! — обади се Воршева. Беше пребледняла. — Срещала съм се с този мъж и ми е цитирал Книгата на Ейдон. Брат Кадрах е благороден, прекрасен човек.
— И дяволът може да цитира Книгата — отвърна Исгримнур и тъжно поклати глава.
Принцът тръгна към вратата.
— Веднага трябва да изпратим хора, Исгримнур — отсече той, след което се върна и сграбчи ръката на Воршева. — Хайде, госпожо — заповяда й грубо той. — Нищо не е в състояние да поправи стореното от теб, но поне можеш да дойдеш и да разкажеш всичко, което знаеш, къде си скрила конете и всичко останало.