Престолът от драконова кост

— Нуждая се от гаранцията на твоя херцог от самото начало, но сега той ми трябва повече от всякога. Поради всевъзможни практически съображения Елиас е предал Римърсгард в ръцете на Скали и неговия гарванов род. По този начин заби нож в гърба на крал Лут; хернистирците ще могат да ми пратят съвсем малко мъже, защото са принудени да защитават собствените си земи. Гуитин, който допреди седмица се канеше да нападне Елиас, сега вече няма търпение да се върне и да помогне на баща си при защитата на Хернисадарк и неговите провинции.

Джосуа се извърна и заби поглед право в очите на Девазалес. Лицето на принца бе застинало в маска на хладна гордост, ръката му върху колосания нагръдник потрепваше, което не пропуснаха да забележат и Исгримнур, и лордът.

— Ако херцог Леобардис се надява да стане нещо повече от лакей на Елиас, този път трябва да свърже съдбата си с моята.

— Но защо го казваш на мен? — попита Девазалес. Изглеждаше истински притеснен. — Всичко това го знам, както и останалите неща — мечовете, книгата и всичко друго, — които са без значение.

— По дяволите, те имат огромно значение! — почти изкрещя Джосуа. — Без Леобардис и с намиращия се под заплахата на Севера Хернистир моят брат ни държи в примка, при това той е в съюз с демони — а кой би могъл да знае какви ужасни преимущества крие всичко това?! Направихме някакъв нищожен, крехък опит да парираме тези сили, но каква ще е ползата — дори и да успеем, което е твърде невероятно, — ако всички имения вече са опустошени?! Отсега нататък нито твоят херцог, нито някой друг ще може да отговори на крал Елиас с нещо друго освен: „Да, господарю“!

Лордът отново поклати глава и огърлиците му прозвъннаха тихо.

— Объркан съм, господарю. Възможно ли е да не знаеш? Онази нощ по най-бързия си ездач изпратих съобщение до Санселан Махистревис в Набан: съобщих на Леобардис, че се надявам да влезеш в битка и че той трябва да се придвижи и да предостави хората си в твоя подкрепа.

— Какво?!

Исгримнур подскочи, изумен също като принца. Двамата се олюляха над Девазалес, а върху лицата им се четеше изразът на мъже, попаднали в засада.

— Защо не ми каза? — попита Джосуа.

— Но, принце, аз ти казах — изломоти Девазалес, — или по-точно, тъй като бях предупреден да не те безпокоя, изпратих послание с печата си в покоите ти. Нима не си го прочел?

— Благословени да са Усирис и Неговата Майка! — Джосуа се плесна с длан по бедрото. — Сам съм си виновен, защото и в момента е върху нощната ми масичка. Деорнот ми го донесе, но го оставих за по-спокоен момент. И съм забравил. Все пак нищо лошо не е станало, а новината ти е отлична.

— И казваш, че Леобардис ще се присъедини? — попита подозрително Исгримнур. — Защо си толкова сигурен? Самият ти доста се съмняваше.

— Херцог Исгримнур — отвърна с леден тон Девазалес, — положително си давате сметка, че само изпълнявам своя дълг. Херцог Леобардис наистина е отдавна в разбирателство с принц Джосуа. Той също така се опасява, че Елиас става прекалено дързък. От седмици войските са в пълна готовност.