Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Тогава защо те изпраща? — запита Джосуа. — Какво очакваше да открие, което да не съм му съобщил по моите пратеници?
— Не е очаквал нищо ново — отвърна Девазалес, — макар тук да научихме много повече, отколкото е предполагал някой от нас. Изпрати ме по-скоро за да видят това някои в Набан.
— Има ли съпротива сред васалите му? — попита със светнали очи Джосуа.
— Разбира се, но в това няма нищо необикновено… и не е причина за моята мисия. По-важно бе да се разклати една по-непосредствена съпротива.
Макар в стаичката очевидно да нямаше никой, освен тях тримата, Девазалес се огледа.
— Съпругата му и синът му се противопоставят най-вече на съюзяването му с теб — каза накрая той.
— Имаш предвид по-големия, Бенигарис?
— Да, в противен случай самият той или някой от по-малките синове на Леобардис щеше да е тук вместо мен. — Лордът помръдна рамене. — Бенигарис харесва много неща в управлението на Елиас, както и херцогиня Несаланта…
Пратеникът на Набан отново помръдна рамене.
— Тя също предпочита Върховния крал — усмихна се горчиво Джосуа. — Несаланта е умна жена. Жалко, че сега ще бъде принудена да подкрепи съюзниците, които е избрал съпругът й. Опасенията й могат да се окажат основателни.
— Джосуа! — възкликна потресен Исгримнур.
— Шегувам се, приятелю — успокои го принцът, но изражението му го издаваше. — Значи херцогът ще излезе на бойното поле, Девазалес?
— Веднага щом стане възможно, принц Джосуа. Заедно с цвета на набанското рицарство.
— И могъща армия от копиеносци и стрелци, надявам се. Е, Ейдон да пази всички ни, херцоже.
Двамата с Исгримнур се сбогуваха и излязоха от украсените покои в мрачния коридор.
— Един човек, когото познавам, ще остане много доволен от тази новина, Исгримнур.
Херцогът повдигна учудено вежди.
— Моята племенница. Мириамел много се разстрои при мисълта, че Леобардис може да не се присъедини. Все пак Несаланта й е леля. Тази новина наистина ще я зарадва.
— Да отидем да й кажем — предложи Исгримнур. — Може да е с останалите придворни дами. Омръзна ми да гледам мустакати войници. Може и да съм дърт, но все още ми е приятно да огледам някоя и друга дама от време на време.
— Добре — усмихна се Джосуа с първата непринудена усмивка, която Исгримнур бе забелязал от няколко дни. — След което ще отидем да посетим съпругата ти, за да й разкажеш за нестихващата си любов към дамите.
— Принц Джосуа — отвърна загрижено старият херцог, — за мен никога няма да станеш толкова стар или високопоставен, та да не мога да ти издърпам ушите, в което мога да те уверя още сега, по дяволите.
— Не и днес — захили се Джосуа. — Ще ми трябват, за да чуя онова, което ще ти каже Гутрун.
Нашепващият откъм водата вятър ухаеше на кипариси. Тиамак обърса капките пот от челото си и поблагодари безмълвно на Този, който винаги стъпва по пясъка за ненадейния полъх. На връщане, след като беше проверил въдиците и рачилата, усети буреносният въздух да се спуска над Вран: горещ, гневен и неумолим като крокодил, който обикаля около пробита лодка.
Тиамак отново избърса челото си и посегна към купата с чай от жълтикорен върху огнеупорната тухла. Докато посръбваше — напуканите устни го боляха, — се замисли какво му предстои да стори.
Тревожеше го странното съобщение на Моргенес. Дни наред злокобните думи трополяха в главата му като камъчета в суха кратуна, докато насочваше лодката си през страничните ръкави на Вран или си проправяше път към пазара в търговското селище Кванитупул, разположено край изтичащата от езерото Еадне река. Всяко новолуние правеше тридневен преход с лодката до Кванитупул, разчитайки на необикновеното си умение да печели по сергиите, като помагаше на по-дребните врански търговци в сделките им с набанските и пердруински търговци, които обикаляха крайбрежните селища. Уморителните пътувания до Кванитупул бяха необходимост, ако не за друго, поне за да спечели няколко монети и евентуално чувалче ориз. Ориза използваше като добавка към раците, прекалено глупави или прекалено самоуверени, за да не се хванат на въдиците и в рачилата му. Все пак малко раци проявяваха благосклонност, тъй че обикновената му храна беше риба и корени.