Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Това беше най-голямата скъпоценност в колекцията на Тиамак — и ако наистина беше онова, което предполагаше, щеше да е бисерът на всяка колекция. Беше го открил в огромен куп изписани пергаменти, които един търговец в Кванитупул продаваше за упражнения по краснопис. Търговецът не знаеше чия собственост са били ръкописите, а само че ги е спечелил на търг на домакинско движимо имущество в Набан. Опасявайки се късметът да не му избяга, Тиамак потисна желанието си да задава повече въпроси и моментално го купи — заедно с още една връзка пергаменти — за един изтрит набански куинис.
Отново заби поглед в него — макар да го беше чел повече пъти дори от съобщението на Моргенес, ако това можеше да е възможно — и най-вече в горната част на пергамента, не толкова изпокъсана, колкото изгризана, където едва се разчиташе някаква драскулка, която завършваше с буквите „…АРДЕНВИРД“.
Заглавието на прочутата, изчезнала книга на Нисес — някои я смятаха за измислена — не беше ли „Ду Сварденвирд“? Откъде би могъл да знае Моргенес? Тиамак все още не беше споменал на никого за щастливото си откритие.
Северняшките руни под заглавието, на някои места зацапани, а на други превърнали се в люспици с ръждив цвят, все пак бяха напълно разбираеми, изписани на архаичния набански език отпреди пет века:
Доведете от Скалистата градина на Нуани
слепеца, който може да вижда,
открийте Меча-избавител на Розата
под великото Римърско дърво…
Под странния текст имаше едно-единствено име, изписано с едри разкривени руни: „НИСЕС“.
Макар да гледаше втренчено ръкописа, просветлението си оставаше мъчително отдалечено. Накрая той въздъхна, нави старинния свитък и го прибра в раклата.
Какво всъщност искаше от него Моргенес? Да му отнесе това нещо в Хейхолт? А дали пък да не го прати на друг мъдрец като вълшебницата Гелое, дебелия Укикук в Ийканук или познатия му в Набан? Вероятно най-умното беше просто да изчака следващия знак от доктор Моргенес, вместо да избързва глупашки, без да е схванал за какво става дума. В края на краищата от думите на Мидастри излизаше, че от каквото и да се опасява Моргенес, угрозата е все още твърде далечна; положително разполагаше с време, за да узнае какво точно иска докторът.
„Време и търпение — посъветва се наум той, — време и търпение…“
Дърветата зад прозореца простенваха под грубите пориви на вятъра.
Вратата внезапно се отвори и Сангфугол и лейди Воршева подскочиха като заварени в непристойна поза, въпреки че ги разделяше цялата дължина на обширната стая. Лютнята, която певецът бе подпрял на стола си, се катурна и падна в краката му. Той бързо я вдигна и я притисна към гърдите си като дете.
— По дяволите, Воршева, какви си ги свършила!? — попита ядосано Джосуа.
Херцог Исгримнур стоеше на входа и гледаше тревожно.
— Успокой се, Джосуа — настоя той и подръпна късото сиво палто на принца.
— Когато науча истината от тази… тази жена — изсъска Джосуа. — Дотогава стой настрана.
Воршева бързо се овладя и попита;
— За какво намекваш? Втурваш се като бик и задаваш въпроси. За какво намекваш?
— Не се опитвай да ме баламосваш. Току-що разговарях с капитана на портала; сигурно предпочита да не бях го срещнал, толкова разгневен бях. Каза ми, че Мириамел е излязла вчера преди обяд с мое разрешение — каквото никога не съм й давал, но му е показала моя печат върху фалшив документ!
— И защо ми крещиш? — отвърна надменно Воршева.
Сангфугол започна да се измъква боязливо към вратата, все така стиснал инструмента си.
— Много добре знаеш — изръмжа Джосуа: зачервеното му лице започна да възвръща естествената си бледност. — А ти стой на мястото си, арфисте, защото не съм приключил с теб. Напоследък се ползваш от прекомерното доверие на съпругата ми.
— По ваша заповед, принц Джосуа — отвърна Сангфугол, — за да облекча самотата й. Но, кълна се, не знам нищо за принцеса Мириамел!
Джосуа пристъпи в стаята и тръшна тежката врата, без да погледне назад. Въпреки възрастта и килограмите си Исгримнур отскочи пъргаво встрани.