Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Хайде сега, некадърник... Ако беше некадърник, вече отдавна да сме опечени - още долу, на портата. Не се тръшкай, момче. Мъж на място си. Ама щом казваш да си ходим, съгласен съм. Заповедта е изпълнена, дано Императорът не ни забрави, боговете здраве да му дават, а той на нас - жълтици.

...Споменатият Император чакаше двамата разузнавачи пред портата на кулата, обкръжен от свитата си Волни.

Студените очи на повелителя на Мелиин - по-точно на овъглените руини на столицата, а може би в близко бъдеще и на цялата Империя - се разшириха, когато погледът му попадна върху Фесис.

Императорът имаше добра памет за лица. И не само за лица. Понякога му се искаше да забравя по-често.

- Ти?!

Фесис преклони коляно пред юношата с василисков герб на гърдите, въпреки че по кръв бе по-знатен от него.

- Служа на Империята. Аз съм пратеникът, който предаде на Ваше величество бялата рицарска ръкавица.

- И за това ще стане дума - спокойно отвърна Императорът, стискайки в юмрук цялата си воля. - Центурион!

- Центурион Фарг, Императоре мой! - легионерът не падна на коляно, все пак бе от редовната армия, която се радваше на някои привилегии.

- Докладвай.

- Служа на Империята. Заповедта е изпълнена. Изкачихме догоре кулата, но едно помещение остана непретърсено. Не съумяхме да проверим какво има там. Иначе кулата е празна като овършан сноп, Ваше величество. Маговете всичко са изнесли.

- Какво е станало с лицето ви, центурион Фарг? Ветеранът си позволи да се усмихне - още една малка привилегия.

- Нещо като подарък за спомен от магиците, повелителю. Тук-там бяха оставили разни такива хубости, с които да си разкрасим мутрите.

- Какво е имало в непровереното помещение?

- Май някакво огледало, Императоре мой... - (Фесис едва се сдържа да не се плесне по челото. Точно така - огледало!) -Даже легионер Фесис, голям майстор, позволете ми да доложа, и той нищо не можа да направи.

- Искам да видя това огледало - каза Императорът. След миг вече бе скочил от седлото.

- Повелителю! - стресна се възрастен военачалник със значка на първи легат на армията.

- Спокойно, Фибул. Не съм почнал тази война, за да се крия от сенките на Дъгата! Тези двама доблестни воини ще ме придружат догоре. И вие двамата - посочи към свитата Волни.

Старият легат поклати глава. Обкръжилите кулата легионери зашумяха.

- Недейте, Императоре мой - провикна се някой от войниците.

Владетелят се обърна, ропотът утихна.

- Ако не отида - високо и ясно произнесе Императорът, -никога няма да победим маговете. Нямаме право да се страхуваме от тях. Ако се боим, значи вече сме загубили, още преди да е почнало сражението. Воини мои, нима на вас трябва да ви го казвам? На вас, които разбиха врага в Мелиин?

Той тръгна с широка крачка към портата, като с рязък категоричен жест нареди на Фесис да се приближи.

- Обяснявай какво стана... Фесис.

- Две огнени клопки, повелителю - отвърна младежът. -Обезвредени и двете.

- По какъв начин?

- Изкривяващ кристал. Имам известен опит в боравенето с такъв талисман. Сивото братство трупа не само богастства за изпълнени поръчения, но и полезни знания... които също са богатство.