Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Още веднъж моля ваше величество за снизходителност към него.
— Бях снизходителен достатъчно дълго, графе — намръщи се Людовик XIV. — Но дойде време да покажа на някои хора, че все пак господар в моя дом съм аз!
Едва кралят беше произнесъл тези думи, от които с цялата очевидност се виждаше, че към новата обида са се добавили спомени за стари обиди, когато на прага на кабинета му се показа лакей.
— Какво има? — попита кралят. — Защо влизат, когато не съм викал никого?
— Ваше величество — каза лакеят — ми е заповядал да пускам винаги граф Дьо ла Фер, когато иска да говори с вас…
Кралят и Сент-Енян размениха погледи, в които имаше повече безпокойство, отколкото учудване. Людовик за миг се поколеба, но бързо взе решение, като се обърна към Сент-Енян:
— Иди при Луиза и съобщи за всичко, което се крои против нас. Не скривай от нея, че принцесата подновява своите преследвания и че се е обединила с хора, за които щеше да е по-добре да останат неутрални.
— Ваше величество…
— Ако тези вести я изплашат, постарай се да я успокоиш. Кажи, че любовта на краля е непробиваема броня. Ако тя вече знае за всичко, а аз бих предпочел да не е така, или вече е била нападната от някоя страна, кажи й, Дьо Сент-Енян — добави кралят, като трепереше от гняв и възбуда, — кажи й, че този път няма само да я защитавам от нападките, а ще отмъстя, и то толкова сурово, че вече никой няма да дръзне дори да я погледне накриво!
— Това ли е всичко, ваше величество?
— Да. Иди при нея веднага и запази верността си, ти, който живееш с този ад и нямаш като мен надежда за рая!
Дьо Сент-Енян се престара да показва предаността си. Накрая целуна ръка на краля и сияещ излезе от неговия кабинет.
Глава петдесет и осма
КРАЛЯТ И ДВОРЯНСТВОТО
Людовик се съвзе, за да посрещне приветливо Дьо ла Фер. Той се досещаше, че графът не е дошъл случайно, и смътно долавяше значимостта на това посещение. Не му се искаше човек с такива безупречни маниери и с такъв тънък и изискан ум като Атос от пръв поглед да забележи у него нещо, което да направи неприятно впечатление или да издаде, че кралят е разстроен.
Едва след като се увери, че вече е напълно спокоен, младият крал нареди да въведат графа. Атос се появи след няколко минути в дворцовото си облекло, с всички ордени, които единствено той имаше право да носи във френския двор. Той влезе с такъв тържествен и величав вид, че кралят веднага можа да отсъди дали е бил прав в предчувствията си.
Людовик направи крачка към Атос и с усмивка му протегна ръка, над която той се наведе в пълна с преклонение поза.
— Граф Дьо ла Фер, вие сте толкова рядък гост при мен, че да ви видя за мен е голяма сполука.
Атос се поклони още веднъж:
— Бих желал да имам щастието винаги да се намирам при ваше величество.
Този отговор и особено тонът, с който беше изречен, означаваше напълно очевидно следното: „Бих искал да съм сред съветниците на краля, за до го предпазвам от грешки.“
Кралят почувства това и реши да си осигури освен преимуществото на положението и допълнително преимущество, пораждащо се от спокойствието на духа, и произнесе с безстрастен и равен глас:
— Виждам, че имате нужда да поговорите с мен.
— Ако не беше това, не бих се решил да застана пред ваше величество.
— Говорете, господине, нямам търпение да ви удовлетворя колкото може по-скоро.
Кралят седна.
— Ваше величество сигурно си спомня, че имах честта да беседвам с вас преди заминаването на херцог Бъкингам. Ставаше дума за разрешение, което исках от вас, ваше величество, за брак между виконт Дьо Бражелон и госпожица Ла Валиер.
„Стигнахме до същината!“ — помисли си кралят и каза:
— Да, спомням си.
— Тогава — продължи Атос — кралят отвърна на моята молба с отказ, като се позова на това, че годеницата няма достатъчно високо положение в обществото.
Людовик се принуди търпеливо да слуша.
— Че… тя няма състояние…
Кралят се намести по-дълбоко в креслото.
— Че няма достатъчно знатен произход… Последва нетърпелив жест от страна на краля.
— И не е много красива — безжалостно завърши Атос. Последното убождане в сърцето накара влюбения да излезе от рамките, които сам си беше поставил.
— Господине — прекъсна той графа, — имате прекрасна памет!
— Паметта ми винаги е добра, когато имам високата чест да разговарям с краля — отвърна Атос, без да се смути.
— Да, действително казах всичко това! Какво по-нататък?
— Аз благодарих на ваше величество за тези думи, тъй като те доказваха вашата благосклонност към господин Дьо Бражелон.