Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Кой друг би се решил да изпълни подобно поръчение?
— Ти си прав. Но как е могъл да влезе при теб?
— Това е много съществено, тъй като всички врати бяха заключени и ключовете се намираха в джоба на Баск, моя лакей.
— Значи твоят лакей е подкупен.
— Това е невероятно, ваше величество! Ако беше подкупен — а той щеше да им е нужен още неведнъж в бъдеще — те нямаше да погубват бедния човек, показвайки толкова явно, че са използвали именно него.
— Правилно. Остава една единствена възможност.
— Да видим, ваше величество, дали моята мисъл ще съвпадне с вашата.
— Той е проникнал при теб по стълбата.
— Уви, ваше величество, това ми се вижда най-вероятно.
— Значи все пак някой е продал тайната за нашия отвор?
— Продал или може би подарил.
— Защо употребявате тези две различни думи?
— Защото известни лица стоят толкова високо, че не могат да продават. Те могат само да подаряват.
— Какво искаш да кажеш?
— О, ваше величество притежава достатъчно тънък ум, за да се досети сам и да ме избави от затруднението да назовавам…
— Ти си прав. Принцесата! Принцесата, обезпокоена от твоето преместване.
— Принцесата, която разполага с ключове от стаите на всички свои придворни дами и която има достатъчно власт, за да открие това, което освен ваше величество и нейно височество никой не би могъл да открие.
— Значи мислиш, че моята сестра е сключила съюз с Бражелон?
— Да, ваше величество, да…
— Дори му е съобщила всички подробности?
— Може би е направила и нещо повече.
— Повече… Доизкажи се.
— Може би сама го е завела.
— Къде? Долу? При теб?
— Мислите, че е невъзможно? Слушайте, ваше величество. Знаете, че принцесата обича парфюми…
— Да, този навик е възприела от майка ми.
— И по-специално аромата на върба.
— Да, той е любимият й.
— Тогава ето какво: при мен благоухае на върба. Кралят се замисли, помълча известно време и каза:
— Защо принцеса Хенриета ще застава на страната на Бражелон и ще проявява враждебност към мен?
Произнасяйки тези думи, на които Сент-Енян лесно би могъл да отговори: „женска ревност“, кралят изпитваше своя приятел, като се опитваше да проникне в дълбините на душата му, за да узнае дали е стигнал до тайната на отношенията му с принцесата. Но Дьо Сент-Енян не беше обикновен придворен и не се решаваше да се намесва в семейните тайни.
Освен това той беше достатъчно близък приятел на музите, за да не се замисля, и то доста често, над скръбната съдба на Овидий, чиито очи бяха пролели толкова сълзи, за да изкупят една вина, която се състоеше в това, че случайно зърнал нещо в двореца на Август. Показал вече своята проницателност, доказвайки, че заедно с Бражелон в стаята му е била и принцесата, той трябваше сега да плати с лихва за собственото си честолюбие и да отговори на поставения пряко и определено въпрос: „Защо принцесата е застанала на страната на Бражелон и проявява враждебност към мен?“
— Защо? Ваше величество забравя, че граф Дьо Гиш е най-добрият приятел на виконт Дьо Бражелон.
— Не виждам връзката.
— Простете, ваше величество! Но аз мислех, че господин Дьо Гиш е също така голям приятел на принцесата.
— Вярно! Всичко е ясно. Ударът е нанесен от там.
— А за да го отразим, не смята ли кралят, че трябва да се нанесе насрещен удар?
— Да, но не такъв, каквито се нанасят във Венсанската гора — каза кралят.
— Ваше величество забравя, че аз съм благородник и че съм предизвикан на дуел.
— Това не засяга теб.
— Но мен чакат близо до „Малките братя“, ваше величество. Ето вече час и тъй като аз сам съм виновен за това и никой друг, аз ще се покрия с безчестие, ако не се отправя за там, където ме очакват.
— Честта на благородника се състои преди всичко в подчинение към краля.
— Ваше величество!…
— Заповядвам ти да останеш!
— Ваше величество…
— Освен това аз искам да разследвам докрай тази история. Искам да разбера как са се осмелили на такава нечувана дързост, как са посмели да проникнат в светилището на моята любов. И не ти, Дьо Сент-Енян, ще наказваш онези, които са се осмелили, тъй като те не са посегнали на твоята чест, а на моята! Тя е засегната!
— Умолявам ваше величество да не си излива гнева на виконт Дьо Бражелон. В тази история той може би не е бил достатъчно благоразумен, но във всичко останало поведението му е честно и благородно.
— Достатъчно! Аз ще съумея да отлича кой е крив и кой прав! За това няма да ми попречи дори най-неудържимият гняв. Но нито дума на принцесата!
— Какво да правя с виконт Дьо Бражелон? Той ще ме търси и…
— Аз ще поговоря с него днес или лично, или чрез трето лице.