Диамантен меч, дървен меч [bg]

Изрече го на глас. Фарг мигом застана нащрек.

- Какво откри, Фесис-магеснико? Има ли нещо като за нас или ще се задоволим да зарадваме началството?

- Не знам кого ще зарадваме... - замислено отвърна младежът, като трескаво обмисляше усещанията си. Не, Нещото оттатък не

беше капан. Но пък кой знае? Ех, да става каквото ще! - Отваряй я, центурион Фарг. Да видим.

- Тъй, де! Откога ти приказвам!

Фарг се огледа и грабна масивна подставка за факла. Почука по вратата, ослуша се. После измъкна изпод бронята си дълъг шперц. Зачовърка бравата. Само след миг замърмори презрително:

- Опала! Господата магици. големите специалисти, ха-ха...

Това залостено ли му викат? Хубава врата, пък ключалката -фасулска. Онзи монах, той разбираше от ключалки и катинари, джуджешки си беше поръчал за целия манастир... Пък тия непрокопсаници... Ето!

Фарг взе поставката, напъна - и вратата се отвори, Фесис надникна над рамото му.

Лаборатория.

- Е? - озърна се центурионът.

- Хм. Магическа работилница.

- Какво са криели тук?

- Каквото виждаш. Нищо. Всичко са изнесли. Една колба, едни клещи даже не са оставили. И защо са заключвали?

- Абе нали ти казах, може да им е навик като при покойния иконом... Стой! Виж там! Скришна вратичка!

- Центурион, теб да не са те взели във войската по амнистия от затвора?

- Хайде сега, питат ли се такива работи... Нали сме приятели, магеснико?

- Най-добри - искрено каза Фесис. - Прощавай.

- Някой път ще ти разправям... на по халба. Ама и ти ще ми обадиш туй-онуй, става ли?

- Дадено. Чакай сега да я преслушам тая скришна вратичка.

Така... отваряй.

Ала този път Фарг не постигна успех. Поклати глава и се отмести с думите:

- Надявам се, че в Сивото братство повече ви бива, Фесис... Младежът измъкна кожената си кесия със шперцове, при вида на които Фарг се плесна по бедрата и цъкна възхитено с език:

- Брей! Джуджешка изработка, нали? Правилно - трябва ли ти катинар, иди при джуджетата, трябва ли ти да разбиеш същия катинар - пак при тях...

Бравата поизмъчи Сивия боец, но накрая той напипа нужната пружина.

Вратичката бавно се отвори... и отчаяният вопъл на Фесис успя в последния миг да предупреди центуриона.

Бликна не огън. а жарка светлина, която смачка магическия щит на Фесис и го отхвърли с мощен удар назад. Вратата се затвори, но младежът успя да забележи нещо като прозорец, през който нахлуваше могъщото сияние.

- Ех, магеснико... - жално простена Фарг. - Какво стана, ох... лицето ми...

Центурионът свали шлема си. Кожата му се лющеше като сварена.

- Очите ти са здрави, виждаш ли - подскочи към него Фесис.

- Виждам, ама боли...