![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Сигурен ли си? - Не можех да разбера какво изразява тонът на Джейми.
- Не знам как някой би оцелял, ако го прегазят трийсетина половинтонни животни. Подаде се в коридора, за да види какъв е шумът. Един рог го закачи за ръкава и го извади целия. Със сър Флетчър стояхме далеч, на стълбите. Естествено, сър Флетчър бая се беше развълнувал, изпрати няколко човека да спасят Рандал, но не можеха дори да се доближат заради всичките тези рога и туловища. Човече, трябваше да го видиш! - Сър Маркъс подсвирна, хванал гарафата за гърлото. - Жена ти е рядка девойка, дума да няма!
Той изсумтя и сипа още една чаша, като бързо я гаврътна и се задави, опитвайки се едновременно да преглъща и да се смее.
- Така или иначе - продължи той, като се тупаше с юмрук по гърдите, - докато разкараме говедата, беше останала само покрита с кръв парцалена кукла. Хората на сър Флетчър го отнесоха, но ако тогава е бил още жив, е умрял малко след това. Искаш ли още, момче?
- Да, благодаря.
Последва кратко мълчание, прекъснато от Джейми.
- Не мога да кажа, че много ме утешава, но ти благодаря, че ми каза.
Сър Маркъс го изгледа проницателно.
- Хммм. Няма да го забравиш - каза изведнъж. - Не се и опитвай. Ако можеш, остави го да зарасне като останалите ти рани. Не я човъркай и ще ти мине.
Старият воин вдигна една от мускулестите си предмишници, от която беше вдигнал ръкава си, докато чистеше раните на Джейми. Показа му огромен белег, от лакът до китка.
- Белезите са нищо работа.
- Е... Може би някои белези.
Джейми явно се беше сетил за нещо, защото се опита да се обърне на една страна. Сър Маркъс остави чашата си с възклицание.
- Хей, момче! Внимавай! Ще си пробиеш белия дроб.
Помогна му да застане на лакът, като усука едно одеяло, на което да се подпре.
- Трябва ми малък нож - изпъшка Джейми. - Остър, ако имаш.
Без да задава въпроси, сър Маркъс се дотътри до един от лъскавите орехови шкафове и затършува в чекмеджетата с безумно тракане. Накрая намери нож за белене на плодове с перлена дръжка. Даде го на Джейми и седна, като си взе чашата.
- Не мислиш ли, че толкова белези ти стигат?
- Само още един.
Джейми се крепеше едва-едва на лакът, притиснал брадичка в гърдите си, докато нескопосано се опитваше да насочи върха на ножа под лявото си зърно. Ръката на сър Маркъс се стрелна, малко нестабилно, към китката му.
- По-добре да ти помогна. След малко ще се нанижеш.
След миг Джейми с нежелание подаде ножа на Макранох и се облегна на сгънатото одеяло. Докосна гърдите си на няколко сантиметра под зърното.
- Ето тук.
Сър Маркъс посегна към шкафа отново и взе един от фенерите там, после го постави на табуретката, от която беше станал. Не виждах точно в какво се взира - приличаше на малко червено петънце от изгаряне, относително кръгло. Макранох отпи още веднъж, после остави чашата до фенера и притисна острието към гърдите на Джейми. Сигурно съм помръднала неволно, защото лейди Анабел сграбчи ръкава ми и промърмори някакво предупреждение. Макранох рязко завъртя острието с движение, с което би се отървал от развалено петънце на презряла праскова. Джейми простена леко и по корема му се стече тънка струйка кръв. Завъртя се по корем, за да притисне раната.
Сър Маркъс остави ножчето.
- Още щом можеш, момче - посъветва той Джейми, - легни с жена си, остави я да те утеши. Жените обичат да правят така - допълни, усмихвайки се към прага, на който стояхме. - Един Бог знае защо.
Лейди Анабел ми прошепна:
- Хайде, скъпа. По-добре да остане сам за малко. - Реших, че сър Маркъс може да се оправи и се завлачих след нея нагоре по тясното стълбище.
Събудих се стресната от сън за безкрайно спираловидно стълбище и някакъв неназовим ужас в основата му. Умората дърпаше гърба ми и краката ми неумолимо към постелята, но аз се изправих и опипом затърсих огнивото и свещта. Беше ми неспокойно толкова далеч от Джейми. Ами ако имаше нужда от мен? Ами ако бяха дошли англичаните и той стоеше долу сам и невъоръжен? Притиснах лице към студеното стъкло на прозореца, за да се уверя, че навън още вали. Докато бурята продължаваше, вероятно бяхме в безопасност. Наметнах се с едно одеяло над нощницата си, взех свещ и камата си и слязох.
Къщата беше притихнала и в стаята на Джейми единствено припукваха пламъците на огнището. Беше се обърнал към тях и спеше. Седнах тихо на чергата пред камината, за да не го събудя. За пръв път бяхме сами след онези отчаяни минути в тъмницата. Имах чувството, че са минали много години. Разгледах Джейми внимателно, сякаш бе непознат.