![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Когато всички медицински приготовления приключиха, се заех да опипвам ръката възможно най-внимателно, да оценявам къде са най-тежките щети, да решавам какво трябва да се стори. Джейми рязко просъскваше, когато докоснех някое особено болезнено място, но очите му останаха затворени, докато опипом минавах през всяка кост и става, отбелязвайки къде точно са счупени или разместени.
- Съжалявам - промълвих.
Хванах и здравата му ръка, като опипвах паралелно нейните пръсти и счупените, за да имам база за сравнение. Без рентгенови лъчи и без опит, трябваше да разчитам на собствения си усет, за да открия и да наместя смазаните кости.
Първата става беше добре, но втората фаланга се беше спукала, или поне така ми се стори. Притиснах по-силно, за да разбера колко е голяма пукнатината и в каква посока е. Ранената ръка не помръдна, но здравата за миг се сви в юмрук.
- Съжалявам - промълвих отново.
Здравата ръка ненадейно се измъкна от моята, а Джейми се надигна на лакът. Изплю парчето кожа и ме изгледа с нещо средно между развеселеност и нетърпение.
- Сасенак, ако ми се извиняваш всеки път, когато ме нараняваш, нощта ще е много дълга. А тя вече е такава.
Сигурно съм изглеждала покрусена, защото понечи да ме докосне по бузата, но спря, треперейки от болка. Овладя я и продължи твърдо:
- Знам, че не искаш да ме нараниш Но и ти като мен нямаш избор, така че няма нужда да страдаме и двамата. Ти ще сториш каквото е нужно, а аз ще крещя, ако трябва.
Върна кожения ремък на мястото му между зъбите си и ги оголи яростно, а после бавно и нарочно кръстоса очи. Така приличаше на треснат по главата тигър, че избухнах в почти истеричен смях.
Притиснах устата си с длани, пламнала, когато видях изумените погледи на лейди Анабел и прислугата, които стояха зад Джейми и не виждаха лицето му. Сър Маркъс го виждаше в профил и също се ухили сред гъстата си триъгълна брада.
- Пък и - каза Джейми, като отново изплю ремъка, - ако англичаните дойдат след това, сигурно ще искам да ме приберат.
Взех парчето кожа, натиках го между зъбите му и отново притиснах главата му надолу.
- Клоун - рекох. - Всезнайко. Проклет супергерой.
Но беше успял да ме облекчи от голяма тежест и вече работех по-спокойно. Все още
забелязвах всяко трепване и гримаса, но не се чувствах толкова виновна.
Вглъбих се в работата си и насочих цялата си концентрация във върховете на пръстите си, които опипваха всяко място, което чукът беше улучил, а същевременно се опитвах да преценя как да събера отново парчетата разместена кост. За щастие палецът беше най-малко пострадал, лека фрактура на първата става, която щеше да зарасне без следа. Второто кокалче на безименния пръст просто го нямаше - само маса миниатюрни костени частици, които хрупаха, докато ги опипвах, а Джейми стенеше приглушено. Нищо не можех да сторя, освен да сложа шина и да се надявам на най-доброто.
Не ми се мислеше за тежката фрактура на средния пръст. Трябваше да го издърпам, за да се прибере щръкналата костица в плътта. Бях виждала как се прави - с обща упойка и с помощта на рентгенови снимки.
Досега проблемът ми беше по-скоро механичен - как да възстановя смачкана, почти откъсната ръка. Вече разбирах защо никой лекар не лекува свои близки. Някои дейности в медицината изискват определена безскрупулност и отчуждение, за да причиниш болка в името на лечението.
Без да го усетя, сър Маркъс беше приближил една табуретка до леглото. Настани се удобно, докато приключвах с превръзките, и хвана здравата ръка на Джейми.
- Стискай колкото искаш, момче - каза той.
Вече без мечото си наметало и с вързана назад коса, Макранох не изглеждаше като страшен горски дивак, а като спретнато облечен мъж, почти старец, с внимателно оформена триъгълна брада и военна осанка. Извънредно обезпокоена от това, което ми предстоеше, мислено му благодарих, че е до мен.
Поех си дълбоко дъх и се помолих да не обръщам внимание на нищо, освен на работата.
А тя беше дълга, ужасяваща и късаща нервите, макар и в немалка степен интересна. Някои неща, като шинирането на леко счупените пръсти, минаха много лесно. Други - не. Джейми крещя - силно, - когато намествах средния пръст, прилагайки сила, за да събера краищата на счупената кост през кожата. За миг дори се поколебах, потресена от звуците, но сър Маркъс ме окуражи настоятелно.
Внезапно си спомних какво ми беше казал Джейми в нощта преди да се роди бебето на Джени. Как може да понесе всяка болка, но не и моята. Как няма да има сили за това. Беше прав - това наистина искаше много сили. Надявах се и на двамата да ни стигнат.