![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Физически не изглеждаше особено зле, но въпреки това се тревожех. Беше пил достатъчно уиски по време на манипулациите, за да повали и кон, а голяма част от алкохола още беше в него въпреки повръщането.
Джейми не беше първият ми герой. През полевата болница по време на войната мъжете минаваха твърде бързо, за да се опознаят добре със сестрите, но от време на време можеше да видиш човек, който говори твърде малко или твърде много, по-скован на вид, отколкото предполагаха болката и самотата.
И най-често знаех какво може да се стори за тях. Ако имаш време и ако са от тези, които говорят, за да се пазят далеч от мрака, сядаш и ги изслушваш. Ако пък мълчат, често ги докосваш мимоходом и наблюдаваш кога е подходящият момент, в който да ги извадиш от черупката и да ги прегърнеш, докато мракът отмине. Ако имаш време. Ако нямаш, им забиваш спринцовката с морфин и се надяваш да си намерят някого с време, а междувременно преминаваш към човек, чиито рани се виждат.
Джейми рано или късно щеше да иска да говори. Имаше време. Но се надявах да не говори с мен.
Беше открит до кръста и се приведох, за да огледам гърба му. Беше невероятна гледка. Ударите бяха нанасяни с точност, от която ми се завиваше свят. Явно беше стоял абсолютно неподвижно през цялото време. Погледнах китките му - нямаше следи от въжета. Значи бе удържал на думата си да не се съпротивлява. И беше стоял неподвижен, плащайки цената за свободата ми и живота ми.
Потърках очи с ръкава си. Едва ли би ми бил благодарен да цивря за него. Поразмърдах се и нощницата ми прошумоля. Отвори очи, но не видях съкрушеност в тях. Усмихна ми се, слабо и уморено, но наистина. Отворих уста и внезапно осъзнах, че нямам представа какво да му кажа. Благодарности бяха невъзможни. „Как се чувстваш?“ Звучеше идиотски. Очевидно се чувстваше кошмарно.
Докато мислех, той продума:
- Клеър? Добре ли си, мила?
- Дали аз съм добре? Божичко, Джейми! - Сълзи опариха клепачите ми и запремигвах.
Той бавно вдигна здравата си ръка, сякаш още беше окован, и ме погали по косата.
Придърпа ме към себе си, но аз се отдръпнах, осъзнавайки за пръв път как изглеждам -изподраскана, лепкава от смола, чорлава, с какви ли не субстанции в косата.
- Ела. Искам да те прегърна за миг - каза той.
- Покрита съм с кръв и повръщано - възразих, като направих абсурден опит да пригладя косата си.
Той изхриптя - най-доброто, което можеше да стори вместо смях.
- Пресвета Дево, сасенак, кръвта и повръщаното са мои. Ела тук.
Ръката му около раменете ми ме успокояваше както нищо друго. Отпуснах се на възглавницата до неговата и постояхме притихнали край огъня, извличайки покой и сила един от друг. Той леко докосна малката рана под челюстта ми.
- Не мислех, че ще те видя отново, сасенак. - Гласът му беше тих и прегракнал от уиски и крясъци. - Радвам се, че си тук.
Приседнах.
- Не мислел, че ще ме види! Защо? Да не си предполагал, че няма да те измъкна?
Той се усмихна с крайчето на устата си.
- Ами, не мислех, да. Но реших, че ако ти го кажа, ще се заинатиш и няма да искаш да си тръгнеш.
- Аз да се заинатя! - възкликнах възмутено. - Кой ми го казва!
Последва малко неловка пауза. Трябваше да задам няколко въпроса, нужно беше от медицинска гледна точка, но от лична... Накрая се спрях на „Как се чувстваш?“
Очите му бяха затворени, хлътнали в сянка, но гърбът му се изопна леко под превръзките. Устата му трепна, нещо средно между усмивка и гримаса.
- Не знам, сасенак. Никога не съм се чувствал така. Искам да сторя няколко неща едновременно, но умът ми воюва сам със себе си, а тялото ми ме е предало. Искам да се махна оттук, да бягам бързо и надалеч. Искам да ударя някого. Боже, колко много искам да ударя някого! Искам да изгоря затвора до основи. Искам да спя.
- Камъните не горят - рекох практично. - Може би трябва да поспиш.
Ръката му намери моята и устата му се поотпусна, макар очите му да останаха затворени.
- Искам да те прегърна, да те целуна и никога да не те пускам. Искам да си легна с теб и да те употребя като пачавра, докато забравя, че ме има. Искам да сложа глава в скута ти и да плача като дете.
Отново се опита да се усмихне и открехна едно око.
- За съжаление не мога да направя нито едно от тези неща, освен последното, без да припадна или отново да повърна.
- Е, тогава ще се примириш с това и да оставиш другото занапред - рекох през лек, пресеклив смях.
Трябваше да се размърдаме и той едва не повърна отново, но накрая успях да седна на походното му легло с гръб към стената и да положа главата му на бедрото си.