Друговремец [bg]

Не осъзнах кога съм задрямала, но главата ми рязко клюмна надолу и това ме събуди. Лейди Анабел ме изправяше внимателно на крака, прихванала ме под лакътя.

- Хайде, скъпа. Нямаш сили за нищо повече. Да се погрижим за твоите болежки и да те сложим да спиш.

Тръснах вяло ръка.

- Не, не мога. Трябва да довърша... - Загубих нишката на мисълта си, а сър Маркъс плавно пое от ръцете ми бутилката с оцет и парцала.

- Аз ще се погрижа за останалото - каза той. - Имам опит с превръзките.

Той отметна одеялата и се зае да почиства кръвта от раните по гърба на Джейми. Движеше се бързо, но и внимателно, с впечатляващо умение. Улови погледа ми и се ухили, вдигнал брадичка.

- Много такива рани съм чистил навремето. А и съм нанасял. Нищо работа, моме. Ще зараснат за няколко дни.

Знаех, че е прав, и се приближих до главата на Джейми. Той беше буден и правеше леки гримаси, когато оцетът го щипеше, но клепачите му бяха притворени, а сините очи - почти теменужени от умора и болка.

- Отиди да спиш, сасенак. И аз така ще сторя.

Не знаех ще успее ли. Знаех, че аз самата няма да издържа дълго без сън. Олюлявах се от изтощение и драскотините по краката ми също започваха да щипят. Абсалом беше почистил раничките в колибата, но им трябваше и мехлем.

Кимнах сковано и се обърнах след лейди Анабел.

На половината път нагоре си спомних да кажа на сър Маркъс как да превърже раните на раменете на Джейми. Трябваше да се сложат дебели превръзки, за да може Джейми да носи риза над тях. Но по-леките рани трябваше да са открити, за да хванат по-бързо коричка. Огледах стаята за гости, която ми показа лейди Анабел, извиних се и се запрепъвах обратно надолу.

Спрях на прага, а лейди Анабел зад мен. Джейми беше затворил очи - явно задрямал от уискито и умората. Одеялата бяха отметнати до огъня. Сър Маркъс разсеяно бе поставил ръка на голите задни части на Джейми, търсейки чист парцал на леглото. Ефектът беше като от електрически удар. Джейми рязко изопна гръб, сви мускули и неволно изръмжа, като се хвърли рязко назад, напук на строшените ребра - изгледа сър Маркъс кръвнишки със замъглени от шок очи. Сър Маркъс остана като гръмнат няколко секунди, после се приведе напред и хвана Джейми за лакътя, като го настани отново по лице. Замислено прокара пръст по плътта на Джейми. Разтърка палец и показалец и на светлината на огъня и лъсна нещо мазно.

- Аха - рече той делово. Върна одеялото обратно до кръста на Джейми и раменете му се поотпуснаха.

Седна до Джейми и наля още две уискита.

- Поне е помислил да те намаже предварително - отбеляза и подаде една от чашите на Джейми, който се надигна трудно и я взе.

- Да. Не мисля, че беше за мое удобство - отвърна сухо.

Сър Маркъс отпи и примлясна. Чуваше се само припукването на пламъците, но нито аз, нито лейди Анабел понечихме да помръднем.

- Ако това ще те утеши - каза внезапно сър Маркъс, без да сваля очи от гарафата с алкохол, - той е мъртъв.