![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Да. - И подаде празната манерка на сър Маркъс, който я отнесе обратно към гарафата.
- Маркъс, това е напълно достатъчно. - Лейди Анабел, появила се като изгряващо слънце, спря съпруга си със заповедно изчуруликване. - Момчето има нужда от силен чай, не от уиски.
Като по сценарий, чаят я последва в сребърен чайник, понесен от прислужница, чието важно изражение с нищо не подсказваше, че е още по нощница.
- Горещ силен чай с много захар - поправих я аз.
- И може би малко уиски - добави сър Маркъс, като сръчно свали капака на чайника и наля една огромна глътка от манерката си вътре. Джейми пое чашката с благодарност, вдигна я в безмълвен поздрав към сър Маркъс и внимателно я доближи до устата си. Ръката му трепереше много силно и обвих пръсти около неговите, за да му помогна. Още прислужници се стичаха в помещението, носейки легло, матрак, още одеяла, още превръзки и гореща вода, както и голям дървен сандък с всички медицински запаси на домакинството.
- Стори ми се най-добре да работим до огъня - обясни лейди Анабел. - Има повече светлина и е най-топлото място в къщата.
По нейни указания двама от най-едрите прислужници хванаха одеялото в двата края, вдигнаха го и плавно преместиха Джейми към походното легло, разположено до огъня, където трети прислужник старателно ръчкаше въглените, оставени да тлеят през нощта. Слугинята, внесла чая, бързо палеше восъчни свещи в единия от свещниците на бюфета. Въпреки вида й на пойна птичка, лейди Анабел явно притежаваше душата на ротен командир.
- Да, а сега, когато е буден, трябва да приключим възможно най-бързо - казах. - Имате ли плоска дъсчица, около петдесет сантиметра дълга? Трябва ми и нещо здраво за привързване, както и малки прави клечки, ето толкова дълги. - Показах дължина от около десет сантиметра. Един от прислужниците се оттегли в сенките като джин, готов да изпълни нарежданията ми.
Цялата къща ми се струваше вълшебна, може би заради разликата между вледеняващия студ навън и топлината вътре, или просто защото се радвах да видя Джейми в безопасност след толкова часове на страх и тревоги.
Тежки, тъмни мебели лъщяха на светлината на лампите и свещите, по рафтовете искреше сребро, а на полицата над камината бяха подредени деликатни съдове от стъкло и порцелан. Всичко това контрастираше гротескно с окървавената фигура под съдовете.
Никой не задаваше въпроси. Бяхме гости на Маркъс и лейди Анабел се държеше така, сякаш се случва всеки ден непознати мъже да кървят на килима й в полунощ. За пръв път осъзнах, че подобни посещения може да са се случвали и преди.
- Много неприятно - рече сър Маркъс с вещина, овладяна на бойното поле. - И сигурно ужасно боли. Но няма да го убие, нали?
Поизправи се и ми довери:
- По това, което ми каза, реших, че е много по-зле. Освен ребрата и ръката, няма нищо счупено, а останалото ще зарасне добре. Може би си извадил късмет, момко.
Джейми изсумтя слабо.
- Може и така да го наречеш. Искаха да ме обесят на сутринта. - Размърда се на одеялото, опитвайки се да погледне сър Маркъс. - Знаехте ли това... сър? - добави, когато видя извезаната със сребърен конец жилетка на сър Маркъс, показваща герба му насред останалата украса.
Макранох махна с ръка.
- Е, ако е искал да те пази за палача, е попрекалил с гърба ти - отбеляза той, като махна подгизналата от кръв превръзка и я смени с нова.
- Да. Малко се увлече, когато... когато... - Джейми се помъчи да изрече думите, но се отказа и извърна лице към огъня със затворени очи. - Боже, колко съм уморен...
Оставихме го да се поотпусне, докато накрая пристигна прислужникът с шините, които бях поискала. Внимателно вдигнах смазаната дясна ръка на светлина на свещите.
Трябваше да я наместя възможно най-скоро. Ранените мускули вече присвиваха пръстите навътре. Когато видях всички щети по ръката му, ме обзе отчаяние. Но трябваше да опитам, ако исках някога отново да си служи с нея.
Лейди Анабел наблюдаваше целия ми преглед с интерес. Когато оставих ръката, тя пристъпи напред и отвори сандъчето с медицински припаси.
- Може би ще искате дъбраник и кора от череша. Не знам... - Изгледа Джейми. - И пиявици, може би?
Тя постави фина длан върху малко бурканче с мътна течност.
Потръпнах и поклатих глава.
- Не, не още. Но бих могла да използвам... имате ли някакъв опиат?
Приклекнах, за да огледам съдържанието на сандъчето.
- О, да! - Тя мигом намери малка зеленикава манерка. - Цвят на лауданум. Ще свърши ли работа?