За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но аз имам някои по-особени съображения относно феодите. Аз не се съмнявам, че по това време вече повечето от тях са станали наследствени.
В договора, сключен в Андели, Гонтран и неговият племенник Хилдеберт се задължават да поддържат даренията на левди и църкви, направени от кралете, техни предшественици, а на кралиците, дъщерите и вдовиците на кралете се разрешавало да се разполагат чрез завещания и за вечни времена с имотите, получени от хазната.
Маркулф е написал своите формули във времената на майордомите. В много от тях ние виждаме кралски дарения и на отделно лице, и на наследници на това лице; и тъй като тия формули са отражение на всекидневни явления от живота, те служат за доказателство, че при последните крале от първата династия част от феодите вече е минала в наследство. Идеята за неотчуждаема държавна собственост е била съвършено чужда на тия времена; тя е твърде нова и някога не са я познавали нито в теорията, нито в практиката.
Ние скоро ще видим фактическите доказателства за това; и ако посоча това време, когато не е имало вече нито военни бенефиции, нито каквито и да е фондове за поддържане на войската, ще бъде необходимо да се признае, че старите бенефиции са били отчуждени. Това е времето на Карл Мартел, основал нови фондове, които трябва строго да се различават от старите.
Когато кралете започнали да раздават имоти за вечни времена — било поради корупция, промъкнала се в държавното управление, било поради самия строй, задължаващ кралете постоянно да раздават награди — те, естествено, са предпочитали да раздават за вечни времена феоди, вместо графства. Като се лишавали от земя, те губели малко; но като отказвали големи длъжности, губели собствената си власт.
Глава VIII
Как алодите се превърнали във феоди
Начинът, по който алодът се превръщал във феод, е посочен в една от формулите на Маркулф. Собственикът давал земята си на краля; след това си я получавал обратно — за ползуване или в качеството й на бенефиция, като посочвал на краля своите наследници.
За да открия причините за това извращение на алода, трябва да се ровя като в бездна в древните прерогативи на някогашното благородничество, които единадесет века вече са покрити с прах, кръв и пот.
Тези, които са притежавали феоди, са се ползували с много големи предимства. Композицията за причинени им щети е била много по-голяма от композицията на свободните. От формулите на Маркулф се вижда, че композицията от 600 солида, която плащал убиецът, била привилегия на кралския васал. Тя била установена чрез салическия и чрез рипуарския закон; но определяйки 600 солида за смъртта на кралски васал, тези два закона определяли само 200 солида за смъртта на свободнородения, франка, варварина или човека, който живее под салическия закон; и само 100 солида за живота на римлянина.
Но това не е била единствената привилегия на кралските васали. Нужно е да се знае, че ако някой, призован на съд, не се е явявал или не се е подчинявал на решенията на съдиите, бивал извикван пред съда на краля; а ако не се явял и пред тоя съд, бивал лишаван от кралско покровителство и никой нямал право нито да го приема в къщи, нито дори да му дава хляб; ако бил човек с обикновено положение, конфискували имуществото му; но ако бил васал на краля, имуществото му не подлежало на конфискация. За неявяване пред съда първият бивал признаван за виновен в престъпление, вторият — не; и за най-малкото престъпление първият бивал подлаган на изпитание с вряла вода; вторият бивал подлаган на такова наказание само в случай на убийство. Най-сетне не можело един кралски васал да бъде принуждаван към клетва пред съда срещу друг васал. Тези привилегии се увеличавали непрекъснато; и капитуларият на Карломан оказва чест на кралските васали, като им дава право на клетва не лично, а чрез своите васали. Освен това, ако носителят на почести не се явял в армията, наказанието му било да се въздържа от месо и вино толкова време, колкото отсъствувал от служба; но ако свободен човек не следвал своя граф, плащал глоба 60 солида и докато не ги изплатял, стоял в крепостна зависимост.
И така лесно е да се разбере, че франките, които не са били васали на краля и още по-малко — на римляните, са се мъчели да станат; а за да не се лишат от своите владения, те измислили обичая да дават алода си на краля, да го получават обратно като феод и да посочват своите наследници. Този обичай се затвърдил; и той бил използуван преди всичко в междуособиците при втората династия, когато всеки се нуждаел от защитник и искал да направи съюз със сеньора, за да влезе, така да се каже, във феодалната монархия, защото вече не е имало политическа монархия.