Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, ваше величество, ако преди това не направя едно по-далечно и по-малко привлекателно пътуване.
— До къде?
— До бреговете на Стикс.
— Къде? — възкликна, смеейки се Людовик.
— Говоря съвсем сериозно, ваше величество. Принуждават ме да замина за тези места, и то толкова решително, че не зная как да откажа.
— Не те разбирам, мили мой приятелю. Знам, че днес не си във форма, но не се спускай от върховете на поезията в обгърнатите от мъгла долини.
— Ако ваше величество благоволи да ме изслуша, аз няма повече да ви мъча.
— Говори тогава!
Помни ли кралят барон Дьо Валон?
— Естествено! Той е незабравим слуга на краля, моя баща, и, честна дума, не лош сътрапезник. Нали говориш за този, който обядва при нас във Фонтенбло?
— Именно за него. Но ваше величество забрави да упомене още едно негово качество — той е внимателен и любезен убиец!
— Какво? Господин Дьо Валон иска да те убие?
— Или да направи така, че да ме убият, а то е едно и също.
— Хайде сега пък!
— Не се смейте, ваше величество, казвам ви самата истина.
— Значи казваш, че той желае твоята смърт?
— В момента този достоен благородник мисли само за това.
— Бъди спокоен. В случай на нужда аз ще съумея да те защитя, ако той не е прав в тази работа.
— Ваше величество благоволи да употреби думата „ако“?
— Разбира се. Отговори ми, мой мили Дьо Сент-Енян, какво си му направил?
— На него нищо. Но по всяка вероятност на един от неговите приятели.
— Тогава все едно че на него самия. Неговият приятел от четиримата знаменити мускетари ли е?
— Не, син на един от четиримата, само син.
— Но какво си му направил?
— Помогнах на едно лице да му отнеме възлюблената.
— Признаваш ли това?
— Трябва да призная, след като е истина.
— Значи си виновен.
— Ах, така ли отсъдихте, ваше величество?
— Значи не си доволен от моето решение?
— Намирам, че е твърде прибързано.
— Съд бърз и справедлив, както казваше моят дядо Анри IV.
— В такъв случай нека кралят веднага напише помилването на моя противник, който ме чака близо до „Малките братя“, за да ме убие.
— Неговото име! И ми дайте пергамент.
— Ваше величество, пергаментът е на масата ви, а що се отнася до името… Виконт Дьо Бражелон, ваше величество.
— Виконт Дьо Бражелон! — извика кралят и внезапно стана сериозен. После, като помълча около минута, избърса потта, избила по челото му, и повтори: — Бражелон!
— Самият той, ваше величество.
— Бражелон, годеникът… Но нали той беше в Лондон?
— Да, но ви гарантирам, ваше величество, че вече не е там, а близо до манастира „Малките братя“, където, както имах честта да ви кажа, чака мен.
— Като знае абсолютно всичко?
— И много друго извън това! Може би ваше величество ще хвърли поглед на посланието, което ми е оставил?
Сент-Енян извади от джоба си познатата ни вече записка.
— Когато ваше величество я прочете, аз ще имам честта да ви съобщя по какъв начин съм я получил.
Кралят, явно развълнуван, прочете бележката и попита:
— Е?
— Ваше величество познава известна ключалка, майсторска изработка, която заключва известна врата от черно дърво, която пък отделя известна стая от известно синьо-бяло светилище?
— Разбира се, от будоара на Луиза.
— Да, ваше величество. Та така, в ключалката на тази врата намерих бележката. Кой я е поставил там? Виконт Дьо Бражелон или дяволът? Но тъй като бележката мирише на амбра, а не на сяра, реших, че е направено не от дявола, а очевидно от господин Дьо Бражелон.
Людовик склони глава и се замисли тъжно. Може би в този момент в сърцето му се промъкна нещо като разкаяние.
— Ах — въздъхна той, — значи тайната е разкрита!
— Ваше величество, аз ще направя всичко, което зависи от мен, тя да умре в гърдите, които я крият — с чисто испанска смелост каза графът и направи една-две крачки към вратата. Но кралят го спря с жест:
— Къде отивате?
— Където ме чакат, ваше величество.
— За какво?
— Сигурно, за да се бия.
— Да се биете! — извика кралят. — Почакайте за минута, графе. Дьо Сент-Енян поклати глава като дете, недоволно, че му пречат да падне в кладенец или да си поиграе с остър нож.
— Кой ви каза, че господин Дьо Бражелон е проникнал в тази стая?
— Бележката, която намерих в ключалката. За това вече имах честта да ви докладвам, господарю.
— Какво те кара да мислиш, че той я е пъхнал там?