Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Когато най-после излязоха от Самара и тръгнаха обратно по почти безлюдния път, гласецът окончателно отказа да го пренебрегват. Тя се тревожеше заради високомерието, обзело Ранд, но собственото й беше довело и нея, и други покрай нея почти до бедствие. Това, което сполетя Биргит например, надхвърляше всякакви граници, въпреки че тя все пак беше жива. Най-добре беше като че ли да престане да им се опълчва, на Черните сестри, както и на Могедиен, поне докато някой друг, знаещ какво правят, не решеше по-добре какво да се прави. Вълна на гневен протест се надигна веднага в душата й, но тя я спря толкова решително, колкото беше спирала досега протестите на Том и Джюйлин. Просто трябваше да отиде в Салидар и да остави всичко в ръцете на Сините. Точно така трябваше да направи. И точка.
— Да не си изяла нещо, което не ти понася? — каза Раган. — Сгърчила си уста, сякаш си сдъвкала някоя гъша курешка.
Тя го изгледа така, че той стисна зъби, и закрачи напред. Двамата шиенарци вървяха от двете й страни.
А с тях какво да прави? Че трябваше да ги използва по някакъв начин, в това не се и съмняваше — появата им се оказа твърде щастлива, за да бъдат отхвърлени току така. Първо на първо, още два чифта очи — е, три очи, по-точно; трябваше да свикне да гледа изрисувания парцал, без да преглъща, дори това да я убиеше — повечко очи, търсещи кораб, можеше да означава, че такъв ще се намери по-скоро. Все едно дали Масема или Галад щеше да го намери пръв, важното бе никой от двамата да не знае за намеренията й повече, отколкото тя можеше да позволи. Не можеше да се предвиди какво щеше да направи единият или другият.
— Вие защо вървите с мен? Защото Масема ви нареди да ме пазите — попита тя — или защото Галад ви каза?
— Че има ли значение, да ме тръшне дано? — избоботи Юно. — Щом лорд Дракона те е повикал, ти, да му се не видяло макар… — Тя вдигна пръст и той млъкна. Раган изгледа пръста й, сякаш беше оръжие.
— Да не сте решили да ни помогнете с Елейн да стигнем при Ранд?
— Ами то друга работа нямаме — отвърна сухо Раган. — Както е тръгнало, няма да видим повече Шиенар преди да ни побелеят косите и да ни окапят зъбите. Защо пък да не пояздим с вас до Тийр или където е той.
Виж, за това тя не беше се сещала, но звучеше разумно. Още двама, които да помагат на Том и Джюйлин в шетането и пазенето. Не беше нужно да им казва колко време щеше да им отнеме, нито колко спирания и кривини можеше да ги очакват по пътя. Сините в Салидар можеше да не им позволят да продължат. Доберяха ли се при Айез Седай, двете отново щяха да са само Посветени. „Престани да мислиш за това. Ще го направим, и толкова.“
Тълпата, чакаща ред пред ярко осветения знак на Лука, не беше намаляла. Човешки поток се стичаше на ливадата, за да се присъедини към нетърпеливото множество, докато друг поток се изнизваше с възклицания по повод видяното. От време на време се показваха „глиганоконете“, изправени на задни крака над платнената ограда и съпровождани от охканията и ахканията на напиращите отвън. Церандин отново ги щадеше — грижеше се животните да не се натоварват много. В това отношение беше много твърда, независимо от желанията на Лука. Мъжете всъщност бяха склонни да правят каквото им се каже, стига да не оставяш и сянка на съмнение, че е приемливо нещо друго. Обикновено.
Недалече от добре отъпканата трева край входа Нинив се обърна към двамата шиенарци. Лицето й остана спокойно, но двамата изглеждаха доволно плахи, въпреки че в случая с Юно, за съжаление, това включваше бърничкане в кръпката на изваденото око по начин, от който на човек можеше да му призлее.
— В такъв случай няма да бъде заради Масема или Галад — каза им тя твърдо. — Ако ще тръгвате с мен, ще правите каквото аз кажа, иначе можете да си вървите по пътя, защото въобще няма да ви взема.
Те естествено трябваше да се спогледат, преди да кимнат в съгласие.
— Ако така трябва да бъде, да ме тръшне дано — изръмжа Юно, — толкова по-добре. Ако нямате някой проклет непрокопсаник, който да се грижи за вас, никога няма да стигнете до проклетия Дракон, да го тръшне дано. Някой скапан селяк с овчи мозък ще те схруска за закуска заради скапания ти език. — Раган го изгледа предпазливо, с което искаше да каже, че е съгласен с всяка негова дума, но че силно се съмнява в мъдростта му да казва мислите си на глас. Раган, изглежда, се смяташе за много благоразумен.