Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя си придаде невъзмутим вид, оставяйки го да си мисли каквото си ще. Ако си въобразяваше, че е обещала това, което не е — негова работа. Но трябваше да го задържи колкото може по-далече от „позорището“. А то, впрочем, си беше чисто позорище. Само да видеше сестра си в онези бели панталонки с пайетите и врявата щеше да засенчи и най-големия бунт, който можеше да вдигне Масема.
— Ти гледай да стоиш настрани от менажерията. Поне докато ни намериш кораб. Тогава ела при фургоните на артистите и попитай за Нана. — На него това му хареса още по-малко, но тя не го остави да възрази. — Не съм виждала и едно Чедо на Светлината край което и да е от представленията. Ако ти посетиш някое от тях, не мислиш ли, че хората ще забележат и ще започнат да се питат защо?
Усмивката му си остана пак така красива, но зъбите, които показа, бяха прекалено много.
— Ти, изглежда, имаш отговор за всичко. Имаш ли възражения поне да те придружа дотам?
— Разбира се, че имам. Сигурно вече са плъзнали слухове — поне стотина души трябва да са ни видели, че говорим тук — тя вече не виждаше улицата зад тримата мъже, но изобщо не се съмняваше, че минувачите хвърлят по поглед и към тях, а мечовете на Юно и Раган все още бяха извадени, — но ако ни придружиш, ще ни видят десет пъти повече.
Той я изгледа донякъде с насмешка и промърмори:
— За всичко — готова с отговора. Но си права. — Явно му се искаше да не е. — Чуйте ме, шиенарци — добави той, извръщайки глава, и изведнъж гласът му стана стоманен. — Аз съм Галадедрид Дамодред и тази жена е под моята закрила. Колкото до спътницата й, бих сметнал собствената си гибел за нищожна загуба, за да я предпазя и от най-малката беда. Ако допуснете която и да е от двете и най-малко да пострада, ще намеря и двама ви и ще ви убия. — Пренебрегвайки внезапната, опасна хладина на лицата им със същото безразличие, с каквото и мечовете им, той отново извърна очи към нея. — Предполагам, че все още не искаш да ми кажеш къде е Егвийн?
— Единственото, което трябва да знаеш, е че тя е далече оттук. — Тя скръсти ръце под гърдите си и усети силното туптене на сърцето под ребрата си. Дали все пак не правеше опасна грешка заради красивото му лице? — И е в много по-голяма безопасност така, отколкото ако предприемеш нещо.
Той я изгледа така, сякаш не й вярваше много, но не възрази.
— Ако имам късмет, до ден-два ще намеря някой кораб. Дотогава стойте с това… позорище на Валан Лука. Снишете си главите и гледайте да не ви забелязват много. Доколкото е възможно с цвета на тази коса. И моля те, кажи на Елейн да не бяга повече от мен. Светлината грейна над теб, за да ми покаже, че все още сте цели-целенички, и ще трябва да грейне два пъти по-силно, за да ви предпази от беда, ако речете да хукнете през размирния Геалдан. Тези скверни простаци на пророка са плъзнали навсякъде, не зачитат нито закони, нито човешко достойнство, да не говорим за разбойниците, които се възползват от безредието. Самата Самара е гнездо на оси, но ако си седиш кротко — и ако убедиш твърдоглавата ми сестра да направи същото, — ще намеря начин да ви измъкна оттук преди да са ви ужилили.
Тя едва се сдържа да не го нахока. Да приеме той каквото му каза и след това да й нарежда какво да прави и какво да не прави — а, не! Оставаше само да увие нея и Елейн в два топа вълна и да ги сложи на рафта! „Нямаше ли да е по-добре, ако го направи някой? — заяде я тънкият гласец. — Не си ли създаде достатъчно неприятности с това, че я караше все по твоему?“ Тя накара гласеца да млъкне. Той обаче не я послуша, а започна да й изброява дълъг списък от бедствия или почти бедствия, причинени от собствения й инат.
Явно приел мълчанието й за съгласие, той се обърна да си тръгне… и спря. Раган и Юно се бяха преместили, заграждайки изхода му към улицата, и я поглеждаха с онова странно, измамно спокойствие, така присъщо на мъжете, когато са на ръба да извършат внезапно насилие. Въздухът около тях сякаш запращя от напрежение. Тя побърза да им махне с ръка. Шиенарците свалиха мечовете и се отдръпнаха, а Галад махна десницата си от дръжката на своя, промуши се между тях и скоро се сля с тълпата, без да извръща глава назад.
Нинив изгледа убийствено Юно и Раган, след което закрачи в обратна посока. Тъкмо беше уредила всичко както трябва, а те за малко щяха да го развалят. Мъжете, изглежда, винаги си мислеха, че насилието може да реши всичко. Ако имаше някоя по-дебела сопа, щеше здраво да натупа и тримата по гърбините, докато се вразумят.
Този път шиенарците, изглежда, разбраха нещичко. Настигнаха я, прибрали мечовете си в ножниците на гърбовете, и я последваха мълчаливо, въпреки че тя на два пъти зави погрешно и се озоваваха на същото място. Точно тогава за тях беше много добре, че не си позволиха да се обадят. Много й беше дошло това стискане на езика. Първо Масема, а след това и Галад. Само един мъничък повод й трябваше, за да каже на някого какво точно си мисли. А и тоя гласец, някъде иззад, който продължаваше да бръмчи като бръмбар и отказваше да млъкне!