Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Колко пъти да ти го повтарям? Никога не бих позволил да пострада сестра ми. Или ти.
Много я подразни. Особено като се усети, че я подразни паузата, която ясно показа, че се е сетил за нея между другото. Все пак не беше някое глупаво момиче, за да си загуби ума, защото някакъв си мъж има очи, които странно как успяваха хем да бъдат пълни с нега, хем да са невероятно пронизващи.
— Щом казваш — отвърна му тя и той отново вирна глава.
— Кажи ми къде сте се настанили и аз ще ви се обадя или ще пратя някой веднага щом се намери подходящ кораб.
Ако Елейн беше права, той не можеше да лъже повече от някоя Айез Седай, положила Трите клетви, но тя въпреки това се поколеба. Една такава грешка можеше да се окаже последната за нея. Да поема рискове за себе си имаше право, но този риск включваше и Елейн. А също така Том и Джюйлин — тя отговаряше за тях, каквото и да си въобразяваха. Но сега тук беше тя и решението трябваше да е нейно. Не че можеше да е другояче, честно казано.
— Светлина, жено, какво повече искаш от мен? — изрева Галад и почти вдигна ръце да я стисне за раменете. Мечът на Юно светна между тях с блясъка на ярка стомана, но братът на Елейн само го бутна настрани като клонка и повече не му обърна внимание. — Не съм искал да ти навредя, нито сега, нито когато и да било, кълна се в майчиното си име. Казваш, че си такава, каквато си? Много добре знам каква си. И каква не си. Може би главната причина да облека това — той докосна ръба на белоснежното си наметало — беше, че Кулата ви изпрати — теб, Елейн и Егвийн — по Светлината знае само каква причина, макар да сте това, което сте. Все едно да пратят в битка момче, което току-що се е научило да държи меча, а това никога няма да им го простя. Все още двете имате време да се отдръпнете: не сте длъжни да носите този меч. Кулата е твърде опасна за теб или за сестра ми, особено сега. Половината свят стана твърде опасен за вас! Позволи ми да ви помогна да се спасите. — Твърдост се прокрадна в гласа му, въпреки че беше съвсем на ръба. — Моля те, Нинив. Ако нещо се беше случило с Елейн… Дори почти съжалявам, че Егвийн не е с вас, за да мога… — Той прокара ръка преи косата си и се огледа, сякаш търсеше с какво да я убеди. Юно и Раган държаха мачовете си готови да го промушат, но той като че ли изобщо не ги забелязваше. — В името на Светлината, Нинив, позволи ми да направя каквото мога.
Едно съвсем простичко нещо като че ли най-накрая наклони везните в ума й. Намираха се в Геалдан. Амадиция беше единствената страна, в която способността на една жена да прелива всъщност се смяташе за престъпление, а те бяха на противоположния бряг на реката. Оставаше единствено клетвите на Галад като Чедо на Светлината да се преборят с чувството му за дълг към Елейн. Общата им кръв надделя в тази битка. Освен това той беше твърде красив, за да се позволи Юно и Раган да го убият. Не че последното имаше нещо общо с решението й, разбира се.
— Ние сме с трупата на Валан Лука — каза най-после Нинив.
Той примигна и се намръщи.
— Трупа? Искаш да кажеш, една от менажериите? — В гласа му се бореха неверие и отвращение. — Какво, в името на Светлината, търсите сред такива спътници? Хора, които показват такива неща, не са по-добри от… Както и да е. Ако ви трябват пари, мога да ви осигуря малко. Достатъчно, за да ви видя в някой приличен хан.
Каза го съвсем убеден, че тя ще се съгласи. Не „Мога ли да ви помогна с малко пари?“ или „Имаш ли нещо против да ви намеря стая?“ Беше убеден, че трябва да са в хан, следователно трябваше да отидат в хан. Този красавец, изглежда, беше достатъчно наблюдателен, за да се сети, че тя може да се шмугне в някоя уличка, но изобщо не знаеше с кого си има работа. А освен това имаше причина да останат при Лука.
— Смяташ ли наистина, че е останала една стая или плевня в цяла Самара, която да не е заета? — попита тя малко по-язвително, отколкото възнамеряваше.
— Сигурен съм, че мога да намеря…
Нинив го прекъсна.
— Последното място, където някой би ни потърсил, е сред позорищата. — Последното, в което всеки друг би ги потърсил, без Могедиен, разбира се. — Нали ще се съгласиш, че трябва да останем колкото може по-надалеч от хорското любопитство? Ако наистина ни намериш стая, ще трябва да изхвърлиш някого от нея. Едно Чедо на Светлината, осигуряващо стая за две жени? Това само ще развърже езиците и ще привлече приказки като мухи на бунище.
Гримасата, която направи, никак не беше на задоволство. Той изгледа ядосано Юно и Раган, сякаш те бяха виновни за всичко, но благоразумно прояви сдържаност.
— Не е най-подходящото място и за двете ви, но може пък да е по-безопасно, отколкото й града. Ако поне се съгласиш да заминете за Кемлин, повече няма да възразявам.