Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Стига ли ти? — продължаваше да крещи Ферис към Голт Ферис. — Готов ли си да ни дадеш онова, което ние искаме?
Не чуха отговор. Голт надигаше глава от време на време и ги поглеждаше. Под очите му имаше тъмни кръгове, но самите очи бяха ясни и съзнателни.
С нарастваща паника наблюдателите изгубиха чувството си за контекст и език, и трите им гласа се сляха в поредица от неразличими писъци:
— Искаме да поемеш властта!… Искаме да управляваш!… Заповядваме ти да издаваш заповеди!… Изискваме да диктуваш положението!… Заповядваме ти да ни спасиш!… Заповядваме ти да мислиш!…
Не чуха друг отговор, освен пулса на сърцето, от който зависеше собственият им живот. Електричеството минаваше през гърдите на Голт и пулсът идваше на неравномерни тласъци, сякаш се засилваше и забавяше, когато изведнъж тялото му падна неподвижно, отпуснато: пулсът беше спрял.
Тишината дойде като поразяващ удар и преди да имат време да извикат, ужасът им беше надмогнат от друг: от факта, че Голт отвори очи и вдигна глава. Тогава осъзнаха, че бученето на мотора също е спряло и че червената светлина на контролния панел е угаснала: токът беше спрял; генераторът беше мъртъв. Механикът ръчкаше с пръст бутона, но без полза. Въртеше лоста за включване отново и отново. Ритна машината. Червената светлина не се запалваше, звукът не се върна.
— Е? — сопна се Ферис. — Е? Какво става?
— Генераторът изгоря — безпомощно каза механикът.
— Какво му е?
— Не знам.
— Добре де, разбери и го оправи!
Човекът не беше обучен електротехник — бяха го избрали не заради познанията му, а заради безкритичната му способност да натиска всякакви бутони, а усилието, което му беше нужно, за да се научи на това, беше толкова голямо, не можеше да се разчита да има място за каквото и да е друго. Той отвори задния капак на машината и зяпна сащисано сложните намотки: не можеше да открие никаква видима повреда. Сложи гумените си ръкавици, извади клещи, затегна няколко случайни болта и се почеса по главата.
— Не знам — каза той с безпомощно кротък глас. — Кой съм аз, че да знам?
Тримата мъже бяха скочили на крака и се бяха струпали зад машината, зяпнали непокорната й вътрешност. Действаха по-скоро по рефлекс: знаеха, че нищо не знаят.
— Но ти трябва да го поправиш! — изпищя Ферис. — Трябва да работи! Трябва да имаме ток!
— Трябва да продължим! — извика разтреперан Тагарт. — Това е абсурдно! Няма да позволя! Няма да ме прекъсват! Няма да го оставя да се измъкне! — той посочи към дюшека.
— Направи нещо! — Ферис крещеше на механика. — Не стой там! Направи нещо! Поправи го! Нареждам ти да го поправиш!
— Ама аз не знам какво не е наред — отвърна мъжът, мигайки.
— Ами открий тогава!
— Как да го открия?
— Нареждам ти да го поправиш! Чуваш ли? Накарай го да работи или ще те уволня и ще те хвърля в затвора!
— Ама аз не знам какво не е наред! — мъжът въздъхна с учудване. — Не знам какво да правя.
— Вибраторът е повреден — обади се един глас зад тях. Те се обърнаха: Голт се бореше да си поеме дъх, но говореше с ясния, компетентен тон на инженер. — Извадете го и погледнете под алуминиевия капак. Ще видите два контакта, запоени заедно. Разчупете ги, вземете малка пила и почистете замърсените повърхности. После върнете капака, включете го обратно в машината и генераторът ви ще проработи.
Последва дълъг миг пълна тишина. Механикът зяпаше Голт, удържаше погледа му и дори той беше в състояние да различи същността на искрицата в тъмносивите очи: беше презрителна подигравка. Той отстъпи назад. В несвързания полумрак на съзнанието му, по някакъв безсловесен, безформен, неразбираем начин, дори той осъзна значението на онова, което ставаше в килията.
Погледна Голт, погледна и тримата мъже, погледна и машината. Потръпна, хвърли клещите и избяга от стаята. Голт избухна в смях.
Тримата мъже отстъпваха бавно от машината. Бореха се да не си позволят да разберат онова, което механикът беше разбрал.
— Не! — викна Тагарт изведнъж, погледна Голт и скочи напред.
— Не! Няма да му позволя да се отърве безнаказано! — той падна на колене, драпайки отчаяно да намери алуминиевия цилиндър на вибратора. — Аз ще го поправя! Ще се справя сам! Трябва да продължим! Трябва да го пречупим!
— Спокойно, Джим — с неудобство каза Ферис и го изправи отново на крака.
— Дали няма… да е по-добре да отложим за през нощта? — умолително попита Мауч; гледаше към вратата, през която беше избягал механикът, а погледът му изразяваше наполовина завист, наполовина ужас.