Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Чувал съм, че си нещо като експерт по електричество — каза Ферис и се захили. — И ние сме такива, не мислиш ли?
Два звука му отговориха в тишината: бученето на генератора и пулсирането на сърцето на Голт.
— Смесена серия! — нареди Ферис и махна с един пръст към механика.
Шоковете започнаха да идват на неравномерни, непредсказуеми интервали, бързо един след друг или през няколко минути разстояние. Само конвулсиите по краката на Голт, по ръцете, по торса или цялото тяло показваха дали токът минава между два конкретни електрода, или тече от всички едновременно. Стрелките на циферблатите приближаваха червените зони, после се връщаха: машината беше изчислена така, че да причинява максимално силна болка, без да уврежда тялото на жертвата.
Но за наблюдателите беше непоносимо да чакат в минутите на паузите, изпълнени със звука на пулса: сърцето сега препускаше с неравномерен ритъм. Паузите бяха изчислени така, че да забавят този ритъм, но да не позволяват почивка на жертвата, която трябваше да очаква удар всеки един момент.
Голт лежеше отпуснат, сякаш не се опитваше да се бори с болката, а й се беше оставил, без да се опитва да я отрече, а да я понесе. Когато устните му се разтваряха, за да си поеме дъх, и внезапната тръпка ги запечатваше отново, той не се съпротивляваше на трескавото вкочаняване на тялото си, а го оставяше да отмине в мига, когато токът спираше. Само кожата на лицето му беше опъната и стегнатите очертания на устните му се изкривяваха настрани от време на време. Когато ударът преминаваше през гърдите му, златистите кичури коса по главата му се люшваха, сякаш духнати от повей на вятъра, удряха се в лицето му, през очите. Наблюдателите се чудеха защо косата му потъмнява, докато осъзнаха, че е плувнала в пот.
Ужасът от това човек да чува собственото си сърце да се бори така, сякаш ще експлодира всеки момент, трябваше да бъде насочен към жертвата. Но именно мъчителите трепереха от ужас, докато слушаха неравния, накъсан ритъм, и пропускаха да поемат дъх при всеки пропуснат удар. Сега сърцето звучеше така, сякаш подскача и се удря трескаво о ребрата като в клетка, в агония и отчаян гняв. Сърцето протестираше, човекът — не. Той лежеше неподвижно, със затворени очи и отпуснати ръце, и слушаше как сърцето му се бори за живота му.
Уесли Мауч пръв се пречупи.
— За Бога, Флойд! — изкрещя той. — Не го убивай! Да не си посмял да го убиеш! Ако той умре, умираме и ние!
— Няма да умре — изръмжа Ферис. — Ще му се иска, но няма. Машината няма да му позволи! Математически е изчислено! Няма риск!
— Добре де, не е ли достатъчно? Сега ще ни се подчини! Сигурен съм, че ще се подчини!
— Не! Не е достатъчно! Не искам да се подчинява! Искам да повярва! Да приеме! Да иска да приеме! Трябва да го накараме да работи за нас доброволно!
— Давай! — викна Тагарт. — Какво чакаш? Не можеш ли да усилиш тока? Той дори не е извикал още!
— Какво ти става? — задави се Мауч, като зърна лицето на Тагарт, докато токът гърчеше тялото на Голт. Тагарт се беше вторачил напрегнато, но очите му изглеждаха замъглени и мъртви, погледът му — а около този неодушевен поглед мускулите на лицето му се бяха опънали в цинична карикатура на наслада.