Друговремец [bg]

- Мога да повикам лекар - каза лейди Анабел, взирайки се със съмнение в подобния на труп мъж край огнището й, - но се съмнявам, че ще пристигне до час. Навън вали свирепо.

Неохотата й се дължеше само отчасти на времето, стори ми се. Един лекар би бил просто още един опасен свидетел на избягалия затворник в дома й.

- Не се тревожете - казах разсеяно, - аз съм лекар.

Не обърнах внимание на изненаданите погледи на двамата Макранох, а приклекнах до останалото от съпруга ми. Покрих го с одеяла и започнах да налагам потопени в гореща вода кърпи на крайниците му. Най-вече исках да го сгрея - кръвта се стичаше бавно от гърба му и щях да й обърна внимание по-късно.

Лейди Анабел се сля с фона, а високият й гласец даваше нареждания, викаше и отпращаше прислужници. Съпругът й също приклекна и започна да разтрива замръзналите крака на Джейми с едрите си длани, като от време на време спираше, за да пийне уиски.

Свалих малко по малко одеялата и започнах да оглеждам. Нещо подобно на камшик от каляска беше белязало цялата му задна част от врата до коленете, а следите бяха старателни като шевове. Самата подреденост на ударите говореше за влудяващо хладнокръвие и ме караше да кипя от ярост.

По раменете беше използвано нещо по-тежко, навярно кания на сабя. Така бе разкъсала кожата, че на места по едното рамо се виждаше кост. Притиснах дебел мек компрес към най-тежките контузии и продължих огледа.

Мястото от лявата страна на ребрата му, където бе понесъл удара от чука, беше хаотична на вид буца, черна, синкава и червеникава наведнъж, по-голяма от ръката на сър Маркъс. Несъмнено имаше счупени ребра, но това можеше да почака. Вниманието ми привлякоха петната по врата и гърдите му, където кожата се беше свила, зачервила и обелила. Краищата на едно от петната бяха овъглени.

- Какво е сторило това, по дяволите? - Сър Маркъс беше приключил с грижите си и се взираше иззад рамото ми с жив интерес.

- Горещ ръжен. - Гласът беше толкова слаб и завалян, че ми отне миг да осъзная, че е на Джейми. Той надигна глава с мъка и видях защо му е толкова трудно да говори - долната устна беше лошо ухапана в единия край и силно подута.

Със завидно присъствие на духа, сър Маркъс сложи ръка зад врата на Джейми и притисна манерката с уиски към устните му. Джейми трепна, когато алкохолът докосна раната на устата му, но въпреки това пресуши манерката и отново положи глава назад. Завъртя очи към мен, премрежени от болка и уиски, но грейнали от притъпено веселие.

- Крави? Наистина ли чух крави, или съм бълнувал?

- Е, само това можах да измисля за толкова кратко време - рекох, грейнала от облекчение. Сложих длан на главата му и я позавъртях, за да огледам голямата синина на едната скула. -Изглеждаш кошмарно. Как се чувстваш? - попитах по навик.

- Жив. - С мъка се надигна на лакът и кимна на Маркъс да му налее още една манерка.

- Смяташ ли, че трябва да пиеш толкова много? - попитах, опитвайки се да се взра в зениците за следи от сътресение. Той ми попречи, като затвори очи и отпусна глава назад.