За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава V
Как майордомите придобили право да командуват армии
Докато кралете командували армиите, народът въобще не мислел да избира военачалник. Хлодвиг и неговите четири сина стоели начело на французите и ги водели от победа към победа. Теобалд, син на Теодеберт — господар млад, слаб и болнав — е бил първият от кралете, който по време на война оставал в палата си. Той отказал да предприеме поход в Италия срещу Нарсес и за свое огорчение видял как франките избират двама свои вождове, които да ги поведат натам. От четирите сина на Хлотар I Гонтран бил този, който най-много е пренебрегвал задължението си на военачалник; други крале следвали неговия пример. И за да избягнат опасността командуването да попадне в други ръце, те го поверявали на много предводители или херцози.
Оттук произлезли безкрайно много неудобства: нямало вече дисциплина, подчинението изчезнало; войските действували пагубно за собствените си страни; те се оказвали претоварени с плячка, преди да достигнат неприятелските владения. У Григорий от Тур ние намираме живо описание на всички тия бедствия. «Как можем да победим — казвал Гонтран, — след като не сме в състояние да запазим това, което са придобили нашите деди? Нашият народ не е вече това, което е бил по-рано.» Странно нещо! Този упадък е започнал още при внуците на Хлодвиг.
Ето защо било е напълно естествено да се дойде до избирането на единствен вожд, който да има власт над безкрайното множество сеньори и левди, които не са признавали вече своите задължения, вожд, който да възстанови военната дисциплина и поведе срещу врага една нация, която досега е можела да воюва само със себе си. Тази власт била предоставена на майордомите.
Първоначално длъжността на майордомите била да управляват икономически кралските имоти. Те осъществявали още заедно с други длъжностни лица политическото управление на феодите; след това започнали да управляват сами. Държали също така управлението на военните дела и командуването на войските; тия две длъжности по необходимост били свързани с първите две. В тия времена било по-трудно да събереш войска, отколкото да я предводителствуваш; и кой би могъл тук да има по-голям авторитет от този, който раздавал милости? Наложило се тази независима и войнствена нация повече да кани, отколкото да принуждава; трябвало да се дават феоди или поне надежди за феоди, които се освобождавали след смъртта на техния притежател; да се награждава непрекъснато; да се карат хората да се страхуват от предпочитания. Следователно този, който завеждал интендантството на двора, трябвало да бъде и началник на войската.
Глава VI
Вторият период от упадъка на кралете от втората династия
След екзекуцията на Брунхилда майордомите управлявали кралството под властта на краля; и макар да ръководели военните действия, кралете стояли начело на войските; а майордомът и народът се сражавал под тяхно командуване. Но победата на херцог Пипин над Теодорих и неговия майордом довършила унижението на кралете; а победата на Карл Мартел над Хилперик и неговия майордом Ренфроа затвърдила това унижение. Австразия два пъти триумфирала над Нойстрия и Бургундия; и понеже званието майордоми на Австразия станало сякаш принадлежност на рода на Пипиновци, тия майордоми се възвисили над всички останали, а този дом — над всички други домове. Победителите се страхували някое упълномощено лице да не похити кралската особа с цел да предизвика смут, затова започнали да държат господарите в двореца като в затвор. Показвали ги на народа само един път в годината. Оттук господарите издавали укази; но това били укази на майордома; отговаряли на посланици, но това били отговори на майордома. Историците казват, че това е било времето, когато майордомите управлявали кралете, които им се подчинявали.
Бурната страст на народа към рода на Пипин отивала толкова далеч, че той избрал за майордом един от своите внуци, който все още бил дете; и го поставил над някой си Дагоберт като призрак върху призрак.
Глава VII
За висшите длъжности и за феодите при майордомите
Майордомите никога не са възнамерявали да възстановят сменяемостта на местата и длъжностите; те са господствували само благодарение на покровителството, което са давали в това отношение на благородничеството; затова назначенията на висши длъжности били, както преди, пожизнени, така че този обичай се утвърждавал все повече и повече.